Преди няколко дни в една група за пътувания зададоха въпрос къде сме прекарали най-прекрасната си новогодишна нощ. За мен без съмнение номер едно беше прекрасният мексикански курорт на Карибско море Канкун и първото ми извъневропейско пътешествие.
Новият свят не бе просто екзотична дестинация. Докато следвах в Мадрид, няколко от най-близките ми приятели бяха мексиканци и бе логично да пожелая да ги посетя и да се запозная отблизо с пъстрата им култура. Сега по-маститите пътешественици ще кажат: „Е, точно в Канкун ли намери да се запознаваш с автентична мексиканска култура?!”
Курортният град с 27-километрова плажна ивица е една от основните дестинации за масов туризъм в страната. Всека година милиони американци, канадци и други туристи посещават огромните хотели, а самият град е малък, безинтересен и като цяло съществува само за да осигури жилища за служителите в курортната зона. Самата хотелска зона се намира на плажа по продължение на 30-километров булевард, а заради гигантското строителство курортът често е сравняван с Маями. Хубаво, обаче аз и Маями не съм виждала, така че възможността да видя интересни нови неща, характерни и за САЩ, беше съблазнителна.
Кацнахме в Канкун на 27 декември след общо 15 часа път – два полета, една нощ в Мексико Сити и вътрешен полет (има и директни полети от Европа до Канкун, но в моя случай трябваше да взема приятелката си от Мексико и да се върна до столицата след това). За Нова година най-евтините полети от България (около 600-700 евро в двете посоки) трябва да се резервират до юли.
All inclusive офертите, които предлагат и български туроператори, са прекалено скъпи и са съобразени с интересите на американските туристи. Ние предпочетохме едно малко скромно хотелче на само 3 етажа във вилната зона на първи плажен километър. Големите хотели започват от пети, а най-централната зона е на десети. В началото на плажа стая за двама може да струва 50-100 долара за една нощ, а в централната зона е над 200 долара. Харесах първите километри на плажа, защото повечето пространство е застроено с малки вили и е много спокойно и тропическо, докато по-лъскавата част на курорта хем не ми е по джоба, хем ми се струва пренаселена.
И така, настанени в просторна стая с тераса с гледка към морето само за 50$ (с включена само закуска, защото искахме да се храним и навън), аз и Карла започнахме едноседмичното си приключение из полуостров Юкатан.
Чичен Ица и сенотите на Юкатан
Нашето предимство пред туристите, които не говореха испански, беше, че можехме да си избираме дали да използваме екскурзия, организирана от фирма, или да идем с маршрутка до определени места. Като цяло екскурзията до Чичен Ица си струваше на 100%, защото в цената (под 70$) беше включен увлекателен екскурзовод, превоз от вратата на хотела (доста удобно, защото денят бе дълъг), посещение на един сенот, обяд и вход за Чичен Ица без чакане на опашка (най-големият бонус лично за мен).
Но нека разкажа отначало. Сенотите са подземни езера в карстов район, какъвто е полуостров Юкатан. Особеното при тях е, че куполът на пещерата, в която се намират, се отчупва и прекрасните чисти води на езерото се откриват. По отвесните им стени се стелят водопади от лиани. Всичко е толкова приказно, че е трудно да се опише с думи. Много от тях водят към лабиринти от подземни канали, в които може да се плува с водолазна екипировка. Ние посетихме сенота Ик Кил, в който може да се плува.
След прекрасния обяд се насочихме към основната забележителност – комплексът Чичен Ица, център на цивилизацията на маите между VII и X век. Смята се, че е построен от маите с помощта на архитектурните познания на толтеките. Основната постройка е известната пирамида – храмът на Кукулкан (божество с формата на перната змия).
Друга забележителна постройка е платформата на черепите, наречена така не само заради изображенията по нея. Всъщност на нея са се поставяли истински черепи на военнопленници или жертви на човешки жертвоприношения, разположени така, че при вятър челюстите им са започвали да тракат.
Тулум и Плая дел Кармен
Това е друга еднодневна разходка, този път до друго селище на Маите – Тулум, както и до един прекрасен град на 70 км от Канкун. Този път ползвахме маршрутка от центъра на града. Те се ползват повече от работещите по курортите и от някои по-оправни туристи. Цените им са несравними с туристическите автобуси (около 5$ в посока).
Тулум е археологически комплекс, по-малко познат от Чичен Ица и с доста по-скромни постройки. Там обаче трябва да се иде заради умопомрачителната природна картина, прекрасния скалист бряг и белия карибски пясък. Вървиш си сред джунглата и изведнъж пред теб се откриват останки от древен град на ръба на отвесна скала над кехлибарено море, а еднометрови игуани се излежават на слънце върху артефактите...
Недалеч от там се намира курортното градче Плая дел Кармен – много по-приветливо и автентично място от Канкун, известно с прекрасните си плажове, храна и нощен живот. Не базирах пътуването си там само защото през 2013 г. единствено най-скъпите хотели бяха представени в букинг сайтовете, но като пристигнах, видях, че опциите за квартири на място и малки хотелчета са в изобилие. Достъпът до летището също е лесен с директна маршрутка за по-малко от час.
Един ден в петзвезден хотел
До рецепцията в хотела ни, въпреки че беше доста малък, имаше винаги представител на туристическа агенция, а един от дните дойде и промоутърка на една луксозна хотелска верига. Съгласихме се да идем за един ден и да разгледаме хотела безплатно в замяна на една презентация на тяхната time sharing програма (нещо като доживотен абонамент за дадена хотелска верига). Така прекарахме един от дните, наслаждавайки се на all inclusive бар, ресторант, фитнес и частен плаж.
Взеха ни с такси от нашия хотел сутринта, а вечерта ни върнаха. На отиване малко се стреснах, че дори не съм проверила има ли такъв хотел и къде ни водят, но Карла ме успокои, че това е често срещана маркетинг практика, освен това Канкун и околностите са изключително безопасно място, за разлика от останалата част на страната. За съжаление, в Мексико има доста опасни места, но точно в големите курорти много от мафиотските босове имат хотели и казина, така че никой не би посмял да тревожи туристите. Все пак в Мексико е много важно да си повикате такси не от улицата, а от рецепцията на хотела или от диспечерите, които се намират на всяка гара и летище.
Нова година на плажа
Опциите, разбира се, бяха много. От най-хипарските – плажно парти в Плая дел Кармен, през вечеря и музика на живо в „Хардрок кафе“ в центъра на Канкун или на пиратски кораб (вечеря и неограничен алкохол за 100$) до луксозни ресторанти и частни яхти.
Ние избрахме текила на плажа на хотела, където бяха построили дансинг специално за новогодишната нощ. Избрахме най-близката локация, защото бяхме изморени от цял ден разходки.
Гмуркане и пътешествие с катамаран до остров Исла де Мухерес
Оказа се, че на брега на хотела има малко яхтено пристанище, откъдето взехме еднодневен тур до екзотичния остров със спиране за гмуркане, обяд и много текила на катамарана (разбира се, след плуването). Ако студената вода на сенота не ме бе накарала да се изям от яд, че не мога да плувам, то планът за разходка с корабче и гмуркането при екзотичните риби просто преля чашата! Взех един едночасов урок по плуване с инструктора от хотела и се престраших да скоча в 30-градусовите води на Карибско море.
Рибите бяха неописуеми! Само след като хвърлихме две филии хляб във водата, пасажи от хиляди разноцветни риби започнаха да се стрелкат около нас. Разбира се, за любителите на гмуркането с екипировка има и още по-невероятни приключения като посещението на най-големия подводен музей в света – изкуствено създаден подводен риф върху скулптури на известни артисти.
Тропическа буря
Последният ден беше предназначен за почивка, излежаване на плажа на хотела и затвърждаване на крехките ми умения в плуването.
Времето обаче не беше съгласно. Януари и лятото са високи сезони в Канкун. Температурата е една и съща цяла година 23-30 градуса (и на водата, и на въздуха). През пролетта и есента обаче има страшни бури. Една лекичка буря се разви и на последния ден от почивката ми. Лека, лека, колко да е лека... Топлата морска вода просто се качи в черното небе, което от време на време се разцепваше от мълнии, и се изля толкова бурно, че дограмата на терасата пропусна и скоро до средата на стаята ни имаше локва. Улиците, чиито канавки бяха винаги чинно изчистени и доста дълбоки, се напълниха с около половин метър вода.
След няколко часа стихията просто утихна, пороят се оттече, а самолетите летяха без никакви закъснения. Явно този потоп си беше просто средно силен дъжд и никой не се беше притеснил.
Благополучно полетяхме обратно към над 20-милионното Мексико Сити и следващия етап в пътешествието ми – централно Мексико.
Д-р Мила Петкова e основателка, автор и редактор на сайта за онлайн психология Mila’s Wellness. Занимавала се e с европроекти в социалната сфера, разработвала e обучителни програми и тренинги. През 2010 г. завършва магистратура по психоанализа в Испания и в момента е докторант по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет "Комплутенсе".
