Обичам такива празници - с музика, носии и усмихнати лица. Също ме е и малко страх - от вероятната пошлост, от кича и от криворазбрания патриотизъм. Затова отидох на събора в Рожен със смесени чувства. Благодарение на организаторите получих акредитация и пропуск за колата и въпреки предупрежденията за стотици хиляди посетители, ми беше една идея по-спокойно. Оказа се после, че не е имало нужда от този пропуск - толкова добра организация не съм и подозирала, че е възможна в България. Полиция, охрана, нарочно създадени паркинги, обходни маршрути, точни указания къде да спреш - така ни посрещнаха и така ни изпратиха във втория ден на събора.
Вярно, тази година посетителите не били колкото миналата, когато се споменаваха числа от порядъка на 300 000. И слава богу! За сметка на това сергиите бяха повече от достатъчно. В единия край на обширните поляни дори ни посрещна лунапарк - със стрелбище, колички, въртележка и виенско колело. Не смея да твърдя, че подобни увеселения нямат място при такъв тип народни увеселения, но аз лично щях да мина спокойно и без тях. Детето ми също. При условие обаче, че той беше там, нямаше как - оказахме се сред навалицата и лошо подбраната, зверски надута музика от типа "Бяла роза". След един тур на блъскащите колички синът ми се съгласи да продължим към по-съществената част на събора.
Сергиите наистина бяха много. Сред тях имаше всякакъв вид, например занаятчии, майстори на керамика, продавачи на носии - оригинални и съвременно производство, за което доскоро и не подозирах, че съществува. Имаше много хубави неща, дори неочаквано за мен, оказа се, че сме надраснали синдрома на мускалчетата и пирографираните сувенири. Имаше и откровен кич, разбира се. За мен най-големият проблем се оказа хаотичното разположение на този базар, някак неорганизиран и разхвърлян насред тревата. Имаше и покрита част, но там беше невъзможно да се издържи дълго заради непоносимо високата музика от съседната сцена.
Това със силата на музиката беше следващият проблем. Пред сцените (на които самодейни групи изпълняваха народна музика) беше ад, а между тях - още повече, заради наслагването на различни мелодии и превръщането им накрая в някакъв ужасен шум, който възрастните и особено децата трудно понасяха. Накрая седнахме да хапнем и тук дойде третото ни разочарование - месо, изпечено кой знае кога и притоплено набързо, което трудно ставаше за ядене. Чух хора да си говорят, че дори на щанда с чеверметата се вадело месо от фризера.
Сега за хубавите неща! Не мога да не призная, че хранех определени опасения какви хора ще видим, но се оказа, че на тези поляни се бяха събрали най-усмихнатите и ведри хора на света. Повечето облечени с везани ризи, с носии, с кърпи или венци на главите, с елечета и престилки, с пушки на рамо и байряци в ръце. Невероятно усещане и прекрасна енергия - без изстъпления, викове и политически екзалтации, каквито напоследък минават за родолюбие. Просто хора, които се радват, че са заедно, радват се, че са си у дома, че са в най-хубавата планина, че пеят и играят, че се наслаждават на прекрасната народна музика. Чиста радост и пак тази енергия...
А цветовете - зелената трева, синьото небе, бялото и червеното на носиите, красота!
Не можахме да останем до вечерта - уморихме се и, макар да искахме да се върнем, обходните маршрути ни взеха доста от времето. Но и така беше добре. В неделя вечерта гледах по телевизията Валя Балканска, която сподели, че е много разочарована от комерсиализацията на събитието. Да, има право. Но аз имам надежда, че догодина ще е по-добре. И че Валя Балканска отново ще пее. И съборът ще става все-хубав и все по-важен за нас.
