Начин на живот

Намибия, част първа: Среща със зверовете

Пристигаме по залез – наситено оранжево се е вплело в сивото на дърветата. Пътят до бунгалата представлява тесни пътечки с малки лампи. Смела и сама се запътвам към нашето бунгало. Две прасета и една антилопа по-късно вече съм само сама...

Тръгваме към среща с Big 5 – петте най-големи животни в Африка. Връщаме се като Big 6 – нашата шестчленна, приятелска експедиция. Между тези две точки във времето имаше много изумление, емоция, спомени и кратки нощи, защото не искахме да изгубим и минута в сън, когато около нас беше пълно с цветове и зверове.

Отправяме се към най-старата пустиня в света – тя е на близо 130 млн. години. Територията на Намибия е 825 000 кв. км, от които 15% са национални резервати. През повечето време пътуваме по пътища от “макадан”, трошен камък – 37 000 км макадан срещу 5450 км асфалт. Населението на страната е само 2,1 млн. души.

В средата на август 2013 г. пристигаме в Уиндук без нито един куфар. Надвечер става студено и обличаме каквото имаме в ръчния багаж, включително и устойчивата комбинация сандали с чорапи. Купуваме продукти от първа необходимост от местния магазин и вечеряме в хубав ресторант на маса със седем прибора и високи чаши за вино и вода. Така. По сандали с чорапи. Менюто включва месо от различни видове антилопи, както и опашка и ребра от крокодил.

На следващата сутрин се отправяме към Етоша с бус под наем. Движението е обратно на нашето и от време на време отнасяме по някоя свирня, но бързо влизаме в правия път. Пътуваме 520 км със спирка на пазара за сувенири в Окаханджа. Пазарът е голям, прашен, съставен от бараки, покрити с който каквото е намерил. Предлага се всичко – от гривни, направени от рог на куду до огромни дървени слонове и носорози.[[quote:0]]Наричат Етоша Място на миражи или Голямото бяло място. Обявена е за парк през 1907 г. и се разполага на територия от 80 000 кв. км. В парка има три държавни туристически лагера, в които можеш да отседнеш – Намутони, Халали и Окакуйо. Всеки от тях има рецепция, ресторант, магазин за сувенири и бензиностанция. Последното е много важно. Зареждането с гориво е задължително по всяко време и при всяка възможност.

Ние ще се настаним в селище извън парка, състоящо се от около 15 бунгала. Пристигаме по залез – наситено оранжево се е вплело в сивото на дърветата. Пътят до бунгалата представлява тесни пътечки с малки лампи. Тази вечер съм много уморена и оставям групата. Смела и сама се запътвам към нашето бунгало. Две прасета и една антилопа по-късно вече съм само сама. Забързвам крачка.

Ставането е в 5,30 ч. на следващата сутрин. Пътуваме половин час в открит джип с водач. Студът е пронизващ. Лошото е, че когато напече по обед, е толкова топло, че и ние, и животните се прибираме за почивка.

Първият пустинен обитател за днес е пасящ край пътя жираф. Следват стадо зебри. А след това само ръмжене. Имелда (нашата водачка) върти джипа във всички посоки и твърди, че лъвовете са наблизо. Накрая сочи пред себе си, а ние се хващаме за биноклите, но животните се скриват бързо.

Някъде към 10 ч. взимаме втората си закуска и втората порция лъвове. Този път сме спрели на един голям водоем. Слънцето вече стопля кокалите, разопаковаме хартиените пакети, Имелда ни налива топло кафе с мляко. Около водата пред нас се подмотват кокошки токачки, няколко антилопи и едно-две прасета. По едно време Имелда наостря уши. “Чухте ли?” – пита тя. Нищо не сме чули освен шумоленето на хартиените пликове. “Тихо!” – заповядва нашата господарка-гид. “Лъвове!” – и сочи вляво от водоема. Притихваме. Постепенно от посоката, която е указала Имелда, излиза мама лъвица с две лъвчета. Минават бавно, но без да спират. Всички туристи са затаили дъх. Семейството извървява тези около 200 метра с перфектна за нас видимост и се скрива зад ниските храсти. След вътрешни бурни овации тръгваме към следващия водоем.

Така в продължение на няколко дни успяваме да се нагледаме на стада със зебри, няколко вида антилопи, сред които планински скакачи, гемсбокове, импали и орикси, жирафи, лъвове, едно дупе на носорог, а после и цял носорог, и едно ранено от хиени куду. Плюс слон, лъвове зад нашата кола и леопард пред нея. При вида на леопарда – толкова близо до нас! – спираме да дишаме! Удивително усещане за силата на природата.

Имаме нощувка и в Окакуйо – тук най-ясно можеш да чуеш копитата на зебрите, търсещи път между камънака или удара от рогата на носорозите и приближаващите стъпки на слоновете. Огромен лагер, разположен до водоем, където има нощно осветление и можеш да наблюдаваш как животните идват и си отиват по всяко време на денонощието.[[more]]Последен ден в Етоша. Вече толкова сме се нагледали на животните, че не ги снимаме, а само им се наслаждаваме. И все пак има някакво предизвикателство в това да гледаш и да не снимаш. Всички знаем, че 2000 кадъра с животни са повече от достатъчни, но колебанието дали да оставиш апарата е голямо.

Последна нощ в Етоша. Нощуваме извън парка, на 4 км от източната порта, в лагера Талени. Спим в брезентови гарсониери с климатик и външни баня и тоалетна, скрити зад плет от леска.