Начин на живот

Не първите 7 - първите 3 са ключови

Теория за първоначалното възпитание на Франсоаз Долто

Не първите 7 - първите 3 са ключови

Снимка: Senjuti Kundu/Unsplash

Говорим отдавна за "първите седем" години като за екзистенциално важни за възпитанието на човек, но все по-често психолозите ни поправят, че всъщност ключови са първите три. По време на тях се програмират същината на характера, емоционалната интелигентност и възприятията за живота. Важна тук е и друга тройка - триадата между майката, бащата и детето. Това не е нова теория, срещам я добре описана преди повече от 30 години от френската психоложка Франсоаз Долто за списание "Нотр Дам".

В подробно интервю относно първоначалното възпитание тя подчертава, че не става дума за възпитанието, което родителите се опиват да дадат съзнателно, а за уважението на детето към самото него, което му предаваме чрез нашето отношение към него. Първоначално то е неизречено и се предава преди всичко с нагласата, която вдъхва на детето увереност или неувереност в себе си, която му внушава гордост от неговия пол и от неговите начинания и му дава сигурността, че каквото и да направи, винаги ще бъде обичано. 

Буквално възпитанието е въпрос на сигурност или несигурност, в това е категорична Долто.

Ако са динамични, щастливи, жизнерадостни и се отнасят към децата си като към човешки същества, тогава родителите правят всичко необходимо и няма нужда да се чувстват неспокойни или неуверени. От самото начало детето трябва да бъде прието като пълноправен член в живота на двойката. Не е достатъчно да се държим добре с него, трябва с всеки жест, поглед и дума да показваме уважение.

Какво се случва, когато родителят е един, когато имаме майка и дете, без фигурата на бащата?

Теорията на Франсоаз Долто се върти около необходимостта от триадична среда - баща, майка, дете. Детето трябва да се чувства като един от трите полюса. Ако полюсите са два, се получава диада, "огледало", а това парализира бъдещите динамични възможности на детето. Тук не се касае за приучаване към добри навици, а за динамика на несъзнаваното. Следователно, дори ако бащата не присъства физически, майката трябва често да го споменава, за да осигури тази триада. Може да казва неща от сорта на "Без твоя баща нямаше да се родиш", "Ти имаш баща и той е много щастлив, че е твой родител", "Сега съм скарана с него, но когато ти се появи на този свят, аз го обичах",

"Щом ти си толкова прекрасно дете, значи и баща ти е прекрасен човек, защото ти си негово продължение".

Това невинаги се получава, но е много важно между майката и детето да се изгради подобно съгласуване относно бащата, вместо неговият образ да бъде оставен в периферията или дори да е заличен.

Трябва ли майката да изпитва вина, когато повери детето си на грижите на друг?

Когато жената се върне на работа, тя често изпитва вина, че не е вече неотлъчно до рожбата си. Според Долто това е излишно, защото детето не се нуждае от майка си по 24 часа в денонощието, особено пък от майка, която е потисната и депресирана от задължението да стои у дома. То има нужда да бъде постоянно в сигурните ръце на надежден човек и да знае, че майка му си е майка, а другият е упълномощен от нея да полага необходимите грижи и да съблюдава сигурността и удовлетворението на нуждите на детето.

Няма значение на каква възраст е то, трябва винаги да сме максимално честни с него: "Оставям те на еди-кой си, връщам се привечер/утре/за почивните дни".

Дори то да се разплаче при раздялата, това е по-добре, отколкото да излезем скришом от страх да не го натъжим.

Когато детето страда или е щастливо, по-скоро трябва да облечем в думи неговите чувства, за да ги "очовечим". Малкият човек се нуждае от постоянни грижи на възрастен, като не е задължително това да бъде един и същи човек. То обаче трябва да знае, че неизменно и завинаги си остава дете на своите майка и баща и нищо не може да промени това. Отново се намесва теорията за триада и това колко е важно майката да отдава внимание на изискванията и на трети човек, различен от детето. Това е от съществено значение и представлява ключ към здравословното възпитание. 

В заключение Долто подчертава отново, че първоначалното възпитание не се заличава. То изгражда личността и нейното присъствие в света. Тази личност не може да бъде променена. Тя е нещо като стъблото на дърво. Поникващото дръвче има съвсем тънко и крехко стъбло, но вече си личи дали ще има три или четири основни разклонения. След време то ще развие своята корона и стъблото му може да достигне два метра в диаметър, но винаги ще запази своите три или четири основни разклонения, които са изградили неговата първоначална структура.   

 

Учим дъщерите си да бъдат съвършени... и нещастни