Две години в условията на пандемия, служителите по цял свят са уморени. Влошеното психично здраве и бърнаутът са все по-често срещани, особено сред нископлатените служители. Несигурността накара мнозина да преразгледат работата си като наемни служители.
Рекорден брой хора напускат работа в търсене на по-добри възможности. И все повече хора избират да живеят, без да работят за някого.
Защо въобще трябва да работим?
Крис е американски IT специалист - високоплатен служител с много възможности, но опита му като наемник, навсякъде го е разочаровал. Или работодателят не осигурява болнични, или дава само една седмица платен годишен отпуск, а някои работодатели карали служителя си да работи и докато е болен.
Това, което е обърнало колата обаче е човешката част на историята:
"Работата ми включваше да проверявам дали абонатите ни имат здравно осигуряване. Можех да отговарям на куп ненужни въпроси, но ако давах на клиентите полезна информация, която не бях упълномощен да давам, можеше да бъда уволнен. Имаше хора, които буквално молеха за живота си по телефона и аз не можех да направя нищо. Това ме разби! Осъзнах, че липсва всякаква съпричастност и човечност. Кога изчезна всичко това?" - пита Крис.
Хора като него си задават следния въпрос:
"Имам ли въобще цел в работата си? Или се налага да работя, само за да се издържам?"
Така се зароди движението „Не искам да работя“. В основата му стои разбирането, че наемниците работят за каузата на своя шеф при невинаги взаимноизгодни условия. Според тази идеология, по-голямата част от днешните работни места не са необходими. Вместо това, те налагат съвременно робство при ниски заплати и лишават работниците от пълната стойност на продукцията им.
Идеята на „Не искам да работя“ се среща още от времето на анархистите и социалистите от края на 19-и век. Поддръжниците вярват, че хората трябва да се самоорганизират и да работят само толкова, колкото е необходимо, вместо да работят по-дълго, за да създават излишък от капитал или стоки за своите шефове, а самите служители никога не получават никакви блага.
И ако до преди няколко години движението „Не искам да работя“ беше радикално, в пандемията смисълът му изкристализира в различни части на света. Огледайте се:
"Колко много стачки на работници има, колко много протести на големи маси хора, колко много социално недоволство има дори в развитите икономически страни?", казва IT специалистът Крис.
Днес е времето, когато хората искат да се застъпят за себе си, вместо за каузата на своя работодател.
Може ли "Не искам да работя" да се превърне в политическо движение?
Днес Крис помага за модерирането на онлайн общността https://www.reddit.com/r/antiwork/ с 1,7 милиона абонати. За сравнение през март 2020 г те са били 100 000.
Името и философията на reddit.com/antiwork черпят идеи от множество източници. В есето „Премахването на труда“ от 1985 г. на Боб Блек - анархист и философ, се казва: „На много работници им е писнало от работа. Може да има някакво движение към съзнателно, а не просто вътрешно отхвърляне на работата“, пише Блек, приканвайки хората да вършат само необходимата работа и да посвещават останалото време на семейството и личните си интереси.
Поддръжниците на „Не искам да работя“ не са против всички форми на труд. По-скоро не одобряват враждебността на капитализма и обвързаността с държавата.
Все още е твърде рано да се каже дали тази онлайн общност може да има голямо въздействие върху трудовите права. Малко вероятно е всичко да се промени за една нощ, но преживяваме безпрецедентно разтърсване по отношение на това как служителите работят, какво очакват в замяна и каква е тяхната лична мотивация да работят точно тази работа.
Много наемници са в момент на „пречупване“ и вече има признаци, че работодателите се страхуват от липсата на качествени работници и търсят подобрение на работната среда.
За сравнение с миналото – през 70-те години в период на инфлация и икономическа рецесия в САЩ, много работници излязоха на стачки, дори напуснаха работата си, за да поискат не само по-добро заплащане, а по-добри условия на труд и промени в синдикалното законодателство. Тогава обаче движението не се разви. 50 г по-късно - по-осъзнати ли са наемните служители?
