ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Операта в Осло – винаги, по всяко време и за всеки

На снимката е сградата на операта в Осло – един от най-разпознаваемите символи на града дори за онези, които никога не са ходили в Норвегия. Това е и едно от местата, които всеки турист задължително посещава, за да се изкачи по полегатия покрив на подобната на ледник сграда, да се снима на фона на фиорда и да влезе да пие нещо топло или да си купи сувенир – защото сградата на операта е отворена винаги и за всеки.

Това е абсолютното въплъщение на представата на норвежците за държавна сграда – тя е достъпна, хората я притежават заедно и могат да отидат винаги, когато поискат. Един път годишно представленията на операта се играят отпред, публиката седи на покрива на сградата – това лято на „Тоска“ е имало 3 000 души. 

Целодневно се провеждат обиколки из сградата на норвежки и английски език, като екскурзоводи са пенсионираните балерини и певици.
Историята на операта на Осло е кратка – тя е открита през 2008 г. Проектът е поверен на норвежката компания Snøhetta и колкото и да е трудно да се повярва, операта е построена предсрочно и са спестени 30 милиона евро от държавния бюджет. Кратката история не пречи в момента целодневно да се провеждат обиколки из сградата на норвежки и английски език, като екскурзоводи са пенсионираните балерини и певици – едва ли може да има по-информирани и емоционални разказвачи.

В операта на Осло работят 650 човека на щат и около 2 000 са временно наетите, като сред тях има хора от над 40 националности. Разбира се, има и българи – например хореограф на предстоящия коледен спектакъл „Лешникотрошачката“ е Калоян Бояджииев.

Фоайето на операта наистина трябва да се види – две от стените са изцяло стъклени и гледат към фиорда, а до трети балкон води спираловиден наклонен коридор, облицован с дърво, по който тичат децата, доведени от родителите си на топло и сухо в лошото време. Да, децата на Осло могат да използват операта за своя игрална площадка. 

Да се надникне зад кулисите, в гардеробните и ателиетата с костюми, е любопитно и вълшебно.
Софийската опера, от своя страна, има много по-дълга и драматична история. Строежът й започва през 1921 г. и завършва през 1953 г. Това е прекрасна сграда, с красив интериор и уникална акустика, но се хващам на бас, че никой столичанин не си и помисля да заведе гостите си там на обиколка (такава просто не се предлага). Операта е недостъпна и за туристи, освен ако те не са публика на някое от представленията.

Да се надникне зад кулисите, в гардеробните и ателиетата с костюми, е любопитно и вълшебно във всеки театър по света. Операта в Осло няма традиции, с които да се похвали, но компенсира с дух, ентусиазъм и най-модерни технологии – достатъчно за начало на една дълга история.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...