Отново е осми декември и по страниците на вестниците и онлайн изданията ще открием онова излишество от кухи дълги фрази, които в действителност не означават нищо. Отвъд сянката на клишето обаче, празникът всъщност е повод човек да се замисли, без да поучава излишно. Осми декември е датата, на която, ако си оставил зад гърба си този етап от живота си, можеш да си позволиш да се отдадеш на сладки ретроспекции за миг и да разсееш облака от принуденост, типичен за зрелостта.
Всички добре знаем, че образът на студента е на бунтар. Той е млад и притежава малко повече от съвсем малко в джоба си, а свободата елегантно се мярка зад рошавата му глава. Затова и всеки го гледа недоверчиво изпод вежди, но и с известна неприкрита завист.
У всеки млад човек е заложено да презира всичко, което ограничава свободния дух. Сковаващата привързаност към идеи, системи, политики и идеологии му е чужда. Поривът към сладка самостоятелност, скитосване нагоре-надолу, търсене на весела компания, а понякога и благотворна самота, е най-същественото му качество. В съвременния свят младият човек е важно да е силен в едно – в това да се съмнява и рязко да се противопоставя тогава, когато сметне, че нещо е в разрез с принципите му. Защото само съмнението е в състояние да донесе революция.
Истината е, че критикуваме студентите, но не обръщаме достатъчно внимание на друг проблем - начина на преподаване на студентите, отношението към тях, което твърде често е като към ученици. А ученическия чин отдавна им е отеснял. В българските университети осезаемо се усещат недостатъците на системата. Личният разговор, събуждането на интерес и провокирането на дебати са съществени липси в преподавателския метод. Резултатът - лекциите често са скучни, а материалът се поднася по сух начин, който така и не съумява да развълнува младите хора и да посее семето на любовта към познанието.
Докато мнозина в днешно време определят младите като кандидати за зелени карти, лентяи и хора, които пропиляват най-хубавите си години, те всъщност не си дават сметка, че който проклина младите и времето, в което живеем, в действителност съвсем не знае какво изпуска. Патронът на българските студенти - Климент Охридски - неслучайно създава своя учебна школа, за да могат будните хора да преобръщат представите и да копнеят за повече знания, които да вливат допълнителен живец в света. А всички останали сме длъжни непрекъснато да подмладяваме убежденията си и да се доверяваме повече.
Защото светът има нужда от свежия и необременен поглед на младостта.
Историята зад 5 велики песни на Джон Ленън
