ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

От учителка до ваксаджия: историята на една жена от Кабул

От учителка до ваксаджия: историята на една жена от Кабул

 снимка: vadiv666/ Pixabay

Докато в днешния студен ден пристягаме шалчето около врата си, едва ли ще се замислим за Хадия Ахмади от Кабул. Хадия е 43-годишна учителка, която губи работата си, след като талибаните превземат афганистанската столица през август. С днешна дата тя се труди за прехраната си като ваксаджия по улиците.

Внезапното оттегляне на чуждестранната помощ след победата на талибаните пречупи крехката икономика на Афганистан, като обрече милиони на глад и превърна заможни семейства от средната класа в хора на улицата.


Газпром Go Home и #ГАZwithme - трендовете през август
ОТ ГРАДА
5 авг 2022 | Общество

Газпром Go Home и #ГАZwithme - трендовете през август

Газпром Go Home и #ГАZwithme – трендовете през август. Два протеста изпълниха пространството в т.нар. Триьгълник...

„Наложи се да лъскам обувки, защото децата ми са гладни“, казва Ахмади, майка на пет деца, пред „Ройтерс“.

Икономиката на страната отдавна се олюлява, тъй като е зависима от подкрепа, която към момента липсва. Това задълбочава допълнително огромната пропаст между елита на Кабул и милиони, които живеят на ръба на бедността.

Семейството на Ахмади е типичен пример за напредък, постигнат от част от обществото през 20-годишното управление, подкрепяно от Запада. След десетилетие с препитание от преподавателска дейност, съпруг, който работи като готвач и дъщеря на държавна служба, те се радват на скромно благополучие. Всичко това обаче е зачеркнато за отрицателно време. Училищата за момичета бяха затворени за неопределено време, а Ахмади губи работата си. По-късно същото се случва със съпруга й, а след това и с дъщеря й. Синът й, който учи компютърни науки, е принуден да се откаже от обучението си, когато семейството вече не може да си позволи таксите.

Крайпътните сергии със стоки от бита на местни никнат като гъби в Кабул, докато семействата се опитват да съберат средства за прехрана. Те свидетелстват колко семейства споделят нелеката съдба на това на Ахмади - хората предприемат невъобразими стъпки, за да оцелеят.

Гладуваме и към момента никой в ​​семейството ни не би могъл да ни подкрепи финансово“, споделя тя.

ООН предупреди за хуманитарна катастрофа в Афганистан и призова да се събере сума от 4,5 млн. долара, за да помогне да се избегне най-лошото и да се предотврати срив на здравната система.

Талибаните не са позволявали на жените да работят извън дома, когато са били на власт между 1996-2001 г., затова и имат силно ограничени възможности. За мнозина образовани жени като Ахмади липсва алтернатива.

Вдовиците нямат избор, те са единствените, които осигуряват прехрана за семействата си, докато някои жени искат да помогнат финансово на съпрузите си“, казва тя. "Талибаните трябва да позволят на жените да ходят на работа. Те трябва да им осигурят препитание, защото в момента такова липсва."

А историята на семейството на Ахмади е само още една червена светлина, че нещо в механизма на този свят отдавна скърца и има нужда от осезаема промяна.

Къде по света е най-опасно да живее една жена?

Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.