ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Палермо като на кино

"Мария. Марияяяя" – крещи чорлаво момиченце със стара рокличка на ъгъла на две малки улички, над главата й се кръстосват въжета с пране, мазилката на къщата е олющена, а приятелката й Мария отговаря някъде през две преки. Това не е кадър от италиански филм от 50-те, нито позабравен епизод от детските години при баба на село. Това е Палермо днес – удивително място, в което времето е спряло, а пътуването е в много повече измерения от чисто пространствените. 

Където времето е спряло в онази епоха, когато разговорите – не по телефона, игрите на улицата, дългите обеди и големите семейства са били най-важното на света.
Палермо е столицата на Сицилия, град с вековна култура и история и място, където туристите минават за ден-два, преди да поемат с взетите под наем коли към спокойните и красиви села по крайбрежието. Ние обаче останахме цяла седмица. Разбира се, в Палермо има безброй неща за разглеждане, повечето уникални и зашеметяващи с красотата си, за тях ще разкажа отделно. Онова, с което този град е изключителен, е друго – особената атмосфера, непрекъснатия шум, ентусиазма на хората, видимо много бедни, характерните улички, пазарите, хаотичното улично движение и общото усещане, че всичко е било все същото десетилетия наред и няма да се промени скоро.

Красива мургава дама излиза на балкона и спуска кошница с въже. Момчето от магазина слага вътре стоката, взима парите и маха с ръка. Прилича на филм със София Лорен, но е ежедневие. Момченцата ритат футбол на малките площади и крещят пронизително. Музиката в колите е пусната толкова силно, че оглася квартала. Камбаните на църквите звънят на всеки половин час, а служебните коли задължително са с пуснати сирени, независимо къде отиват и колко е часът. Пазарите са цветни и шумни, навсякъде е мокро, рибата се донася сутрин по тъмно, а малко след обяд сергиите се прибират и всичко приключва – до изгрева на следващия ден.  Най-очарователни са малките улички. Типичните големи стари порти с малки вградени вратички са украсени с декоративни чукала за врата. Така и не видях дали се използват – комуникацията се извършва предимно с говорене и подвикване, където е нужно. Светофари, мигачи, посока на движението, пешеходни пътеки – това са досадни подробности, на които никой не обръща особено внимание. Движението се случва главно с ръкомахане и обяснения, мелодични и напълно добронамерени – просто е удивително, че в подобна обстановка никой не изглежда ядосан.

В нашата голяма обединена Европа градовете все повече приличат един на друг. Истинска находка е човек да попадне някъде, където времето е спряло в онази епоха, когато разговорите – не по телефона, игрите на улицата, дългите обеди и големите семейства са били най-важното на света. Палермо е такова място – заслужава си да се преживее.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...