Начин на живот

Палермо като на кино

Палермо днес – удивително място, в което времето е спряло, а пътуването е в много повече измерения от чисто пространствените.

"Мария. Марияяяя" – крещи чорлаво момиченце със стара рокличка на ъгъла на две малки улички, над главата й се кръстосват въжета с пране, мазилката на къщата е олющена, а приятелката й Мария отговаря някъде през две преки. Това не е кадър от италиански филм от 50-те, нито позабравен епизод от детските години при баба на село. Това е Палермо днес – удивително място, в което времето е спряло, а пътуването е в много повече измерения от чисто пространствените. [[quote:0]] Палермо е столицата на Сицилия, град с вековна култура и история и място, където туристите минават за ден-два, преди да поемат с взетите под наем коли към спокойните и красиви села по крайбрежието. Ние обаче останахме цяла седмица. Разбира се, в Палермо има безброй неща за разглеждане, повечето уникални и зашеметяващи с красотата си, за тях ще разкажа отделно. Онова, с което този град е изключителен, е друго – особената атмосфера, непрекъснатия шум, ентусиазма на хората, видимо много бедни, характерните улички, пазарите, хаотичното улично движение и общото усещане, че всичко е било все същото десетилетия наред и няма да се промени скоро.

Красива мургава дама излиза на балкона и спуска кошница с въже. Момчето от магазина слага вътре стоката, взима парите и маха с ръка. Прилича на филм със София Лорен, но е ежедневие. Момченцата ритат футбол на малките площади и крещят пронизително. Музиката в колите е пусната толкова силно, че оглася квартала. Камбаните на църквите звънят на всеки половин час, а служебните коли задължително са с пуснати сирени, независимо къде отиват и колко е часът. Пазарите са цветни и шумни, навсякъде е мокро, рибата се донася сутрин по тъмно, а малко след обяд сергиите се прибират и всичко приключва – до изгрева на следващия ден. [[more]] Най-очарователни са малките улички. Типичните големи стари порти с малки вградени вратички са украсени с декоративни чукала за врата. Така и не видях дали се използват – комуникацията се извършва предимно с говорене и подвикване, където е нужно. Светофари, мигачи, посока на движението, пешеходни пътеки – това са досадни подробности, на които никой не обръща особено внимание. Движението се случва главно с ръкомахане и обяснения, мелодични и напълно добронамерени – просто е удивително, че в подобна обстановка никой не изглежда ядосан.

В нашата голяма обединена Европа градовете все повече приличат един на друг. Истинска находка е човек да попадне някъде, където времето е спряло в онази епоха, когато разговорите – не по телефона, игрите на улицата, дългите обеди и големите семейства са били най-важното на света. Палермо е такова място – заслужава си да се преживее.