Начин на живот

Парижки истории – чарът на малките неща

  Изминалата седмица беше моята парижка седмица. Отидох изпълнена с очакване, филми, сънища, митове, снимки и разкази на приятели. Всеки ден откривах по нещо ново, една лична история на „моя“ Париж. Така и ще ги споделям, ден по ден. И ето - начало на пътешествието. Градовете с река винаги са ми се стрували по-организирани в пространството, защото имат свой център и средоточие на улиците, сякаш всички имат наклон и водят към реката, в която по правило се оглеждат най-красивите сгради. В градовете с река ми е лесно да намеря посоката, затова първо се отправяме към Сена. Още с първото ни

Парижки истории – чарът на малките неща

Изминалата седмица беше моята парижка седмица. Отидох изпълнена с очакване, филми, сънища, митове, снимки и разкази на приятели. Всеки ден откривах по нещо ново, една лична история на „моя“ Париж. Така и ще ги споделям, ден по ден. И ето - начало на пътешествието.

Градовете с река винаги са ми се стрували по-организирани в пространството, защото имат свой център и средоточие на улиците, сякаш всички имат наклон и водят към реката, в която по правило се оглеждат най-красивите сгради. В градовете с река ми е лесно да намеря посоката, затова първо се отправяме към Сена. Още с първото ни стъпване на островчето Св Луи имам чувството, че знам къде съм попаднала – толкова типично европейски са малките къщи, магазините, готическите зъбери на църквата и туристите с раници и карти в ръце. Всъщност, не съм права. Това не би бил Париж, ако уличките приличат на всички подобни улички с магазинчета за сувенири и кафенета за туристи. В магазините и галерийките на Св. Луи се продават най-различни красиви неща, без на никое от тях да има рисунка на Айфеловата кула, така че онова, което човек избере да вземе за спомен да бъде типично френско – красиво, цветно и небрандирано. От пъстър керамичен чайник, до ризи с най-невероятни десени и картинки, истински рай за хората с въображение. Всяка витрина е различна и всеки магазин си струва да бъде разгледан. Това е само първият път в този ден, когато се замислям за това колко важни са малките неща в този град. Прекрасните брави на вратите и гипсовите первази в пекарните, цветните витражи в църквите и красивите входове на метрото, изящните парапети на балконите и мъничките рафтове на букинистите по брега на реката - на всяка крачка има по нещо измислено с въображение и усет към детайла.

По-късно през деня в Люксембургската градина виждаме стотици хора, налягали по тревата или по пейките и улавящи последните слънчеви лъчи, боси и усмихнати, с книга в ръка или на чаша вино с приятели. Поредното малко нещо в Париж – да се улови и последният миг лято, неочакваното слънце и есенните цветя в градината. Като се замисля – нищо, което нямаме и ние тук – малки красиви неща на неочаквани места, късно есенно слънце и все още зелени паркове. Може би онова, което ни липсва е умението да ги видим и да им се наслаждаваме, макар и само за малко – първата от моите парижки тайни.