Това лято, като почти всяко друго, ще прекарам известно време в Южна Франция. А там любимото ми място е Бандол. Аз го наричам пенсионерския рай на Ривиерата.
Бандол е само едно от малките градчета, които се сливат едно с друго, ако ги гледаш от въздуха, и образуват една безкрайна ивица по южното крайбрежие на Франция. И не че само възрастни хора ще срещнеш там. Не и през лятото. Лятото цари разнообразието. Семейства с малки деца, младежи и чужденци са основната му съставка. Заведенията, обточващи пристанището, са пълни (макар и да се чудя защо – храната е ужасна и скъпа), бутиците гъмжат от любопитковци, а някои вечери кеят оживява заради дългия керван от пазарни маси, които предлагат от лакомства до ръчно изработени дамски чанти. Тези вечери са ми любими. Вече не разглеждам съкровищата на всяка сергия с любопитните очи на дете. Познати са ми всичките. Но приглушената светлина, заливаща кея, и бавното темпо, с което се движат хората наоколо, ми действат успокояващо и казват: „има време за бързане, има време и да спреш и да се потопиш в момента“.
Най-хубавото на Бандол са провансалските му къщи и вили. За съжаление, повечето са скрити в малки улички, сред маслинови дръвчета столетници или зад огради в цвят охра. Охрата е цветът на Прованс. Заради топлото й излъчване къщите в цвят охра изглеждат толкова гостоприемни.
Другото типично за къщите тук е, че са в стил рустик. Грубо измазани стени, каменни елементи на огради и огнища, огромни глинени саксии в ъглите на дворовете… Сякаш времето е спряло. Отвън може и да са рустик, но отвътре разполагат с всички удобства. И да, басейнът е естествена част от дворния пейзаж на повечето къщи.
Но това, което харесвам дори повече от красивата архитектура на тези домове, е енергичното съжителство на поколенията. Заради климата и близостта до морето Бандол е рай за пенсионерите, затова те живеят целогодишно тук. Но през лятото не могат да се отърват от гости! Защото освен децата им и внуците ги посещават с огромен ентусиазъм. И не само внуците, но и половинките на внуците заедно с приятели… И така лятото минава в плисък на морски вълни, много сол по кожата, голяма глъч на масата и чудесен социален живот.
Когато не обгрижват гостите си, възрастните хора правят две неща. Пият кафе или коктейли с приятелите си (бар „Наутик“ на пристанището ми е любимото място да ги наблюдавам) и пазаруват. В този смисъл, във Франция, както знаете, храната е издигната на пиедестал. Тяхното основно правило за правилно хранене, заедно с уроци от други страни, прочетете на When Woman Travels. Затова французите пазаруват някои продукти всеки ден, като сред тях са най-вече хляб и месо. Идеята е, че продуктите трябва да са пресни. И се готви всеки ден. В сряда, когато е пазарът в Бандол, по масите му ще намерите безкрайно разнообразие от хранителни продукти, от което може да ви се завие свят.
Разнообразие от сирена с различна мекота и аромат (и цвят), прясна риба, чиито люспи светят като диаманти под яркото средиземноморско слънце, плодове, чиито ярки и чисти цветове ги карат да изглеждат като изкуствени… Но най-сладострастно от всичко е ароматът, носещ се от кръглите жълти пъпеши. Тогава, в сряда, като че ли целият град се събира сред подредените като за парад аспержи, артишок, калмари и други интересни морски твари.
И когато се изморите от наблюдаването на местните и техния начин на живот, можете да отидете на плажа. И ще останете удивени. Няма ги тълпите, заливащи нашето Черноморие. Няма я музиката, идваща от бийч бара, или миризмата на готвено, стелеща се от ресторанта наблизо. Многообразие от различни езици се носи по вятъра, семейства, нарамили сякаш цялата си покъщнина – и да, те прекарват почти целия ден на плажа! От време на време ще видите някоя френска баба, забравила да си сложи горнището на банския, а позастаряващите мъже, хвърлящи по едно око скришом към по-младите мацки наоколо. Нищо ново под слънцето, ще кажете. И да, прави сте. Единствената разлика е в невъзможния да се имитира френски чар и атмосфера.
И в крайна сметка защо би ви било интересно да посетите Бандол? Ами заради това, че ще се потопите в местния колорит повече, отколкото можете да го направите на места като Сен Тропе и Ница. Забравете известните имена по Лазурния бряг. Най-интересни са най-интимните, по-неизвестни градчета, подредени като малки перлички по огърлицата на крайбрежието. Всички те изглеждат еднакви на пръв поглед и все пак всяка една перла има различен цветови нюанс, атмосфера и характеристики, както и различни забележителности за разглеждане.
Та ако решите да посетите Бандол това лято, не се учудвайте, ако ме видите на пристанището, в бар „Наутик“, с кафе от три евро на масата и блажена усмивка на лицето. Аз ще съм там, поемаща годишната си доза „френско густо“.
Гери започва да изследва света преди много години, докато живее в Етиопия. Оттогава е живяла в различни страни и сега споделя опита си с читателките си в блога When Woman Travels - място за идеи за пътуване и съвети, които да помогнат на жените да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във Facebook, Twitter, Pinterest или Instagram.
