В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #Мястото. Проектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.

Кацналият на полянка върху отвесна скала манастир „Свети Иван Рилски – Пусти“ край Враца е един от най-малките в България, но се слави със своята удивителна история и скрити в далечното минало тайни. Малко хора знаят, че патронът на манастира свети Иван Рилски е бил отшелник по тези земи. Преданието сочи, че вероятно тук е била неговата отшелническа обител.

Манастирът е малко познат, въпреки че е обявен за паметник на културата още през 1978 г. Причината е, че до него се е стигало единствено по кози пътеки и едва през 2008 г. светата обител, вече напълно реставрирана, отваря врати за миряни.

В прегръдките на планината

Манастирът „Св. Иван Рилски“ е известен още като „Свети Иван Пусти“ (от „пустиножител“ – другата дума за отшелник, какъвто е бил „Иванъ що е живелъ във великата Рилска пустиня“) или „Иван Касинец“ (от местността Касината), а също и като Бистрешки манастир (от името на близкото село). Намира се в прегръдките на Врачанската планина, само на 8 км северозападно от Враца, недалеч от местността Касината. Малката поляна, на която е разположен, е оградена с отвесни, високи около 50 м варовикови скали. В основата им се образува плитка, но висока и широка пещера с карстов извор. На северната ѝ стена неизвестен зограф е изписал пет сцени от житието на свети Димитър и свети Нестор. Стенописите се намират на 12 м височина и обхващат площ от 15 кв. м, а надписът под сцените сочи годината 1544. Върху западната стена на пещерата са запазени следи от скални икони с образите на св. Иван Рилски и св. Йоан Богослов. Под тях е свещеният извор с езерото – за водата му се вярва, че е лековита. Тя минава покрай църковната сграда и пада от скалите, като образува малък водопад. В близост до водопада има скална ниша, където с традиционни водолечебни методи в миналото са били лекувани душевноболни.

Назад към Средновековието и езичеството

Манастирът е датиран от 1544 г., но вероятно животът в служба на Бога е започнал много преди това. Открити са артефакти, според които светата обител е била духовно средище още през Средновековието (ХII – ХIII в.), а дори и в по-ранни епохи. Има доказателства, че мястото е почитано още в езически времена от траките, населявали тези земи. Запазена е ниша, уподобявана на женска утроба – символ на тракийската богиня на плодородието Бендида. Откритата във и около пещерата тракийска керамика свидетелства, че в предримската епоха (IV – I в. пр. Хр.) тук вероятно е имало светилище. Предполага се, че манастирът е основан като скален и монасите първоначално са обитавали тази и околните пещери.

Сегашната църква е построена върху останките на по-стара, част от която е вградена в новата сграда. Върху варовата мазилка на храма личат следи от три стенописни слоя – от ХІІ, ХVІ и XIX в.

Според една от легендите наблизо е заровено златно имане, принадлежало на цар Иван Шишман. През турското робство османлии два пъти опожаряват обителта. За последно това се случва през 1790 г., а самата църква е превърната в кошара за кози. Пет години по-късно, с помощта на йеромонах Йосиф от Берковица, тя е възстановена. Според оскъдните исторически данни олтарът е зографисван през 1820 г. от тревненския иконописец Петър Миньов. Църквата е преосветена през 1928 г. и съществува до 1980 г., когато иманяри убиват последния монах и разграбват и унищожават това невероятно късче история.