ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Пещерният манастир „Св. Иван Пусти“ – тайната обител на свети Иван Рилски

Пещерният манастир „Св. Иван Пусти“ – тайната обител на свети Иван Рилски

 

В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #МястотоПроектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.

Кацналият на полянка върху отвесна скала манастир „Свети Иван Рилски – Пусти“ край Враца е един от най-малките в България, но се слави със своята удивителна история и скрити в далечното минало тайни. Малко хора знаят, че патронът на манастира свети Иван Рилски е бил отшелник по тези земи. Преданието сочи, че вероятно тук е била неговата отшелническа обител.

Манастирът е малко познат, въпреки че е обявен за паметник на културата още през 1978 г. Причината е, че до него се е стигало единствено по кози пътеки и едва през 2008 г. светата обител, вече напълно реставрирана, отваря врати за миряни.

В прегръдките на планината

Манастирът „Св. Иван Рилски“ е известен още като „Свети Иван Пусти“ (от „пустиножител“ – другата дума за отшелник, какъвто е бил „Иванъ що е живелъ във великата Рилска пустиня“) или „Иван Касинец“ (от местността Касината), а също и като Бистрешки манастир (от името на близкото село). Намира се в прегръдките на Врачанската планина, само на 8 км северозападно от Враца, недалеч от местността Касината. Малката поляна, на която е разположен, е оградена с отвесни, високи около 50 м варовикови скали. В основата им се образува плитка, но висока и широка пещера с карстов извор. На северната ѝ стена неизвестен зограф е изписал пет сцени от житието на свети Димитър и свети Нестор. Стенописите се намират на 12 м височина и обхващат площ от 15 кв. м, а надписът под сцените сочи годината 1544. Върху западната стена на пещерата са запазени следи от скални икони с образите на св. Иван Рилски и св. Йоан Богослов. Под тях е свещеният извор с езерото – за водата му се вярва, че е лековита. Тя минава покрай църковната сграда и пада от скалите, като образува малък водопад. В близост до водопада има скална ниша, където с традиционни водолечебни методи в миналото са били лекувани душевноболни.

Назад към Средновековието и езичеството

Манастирът е датиран от 1544 г., но вероятно животът в служба на Бога е започнал много преди това. Открити са артефакти, според които светата обител е била духовно средище още през Средновековието (ХII – ХIII в.), а дори и в по-ранни епохи. Има доказателства, че мястото е почитано още в езически времена от траките, населявали тези земи. Запазена е ниша, уподобявана на женска утроба – символ на тракийската богиня на плодородието Бендида. Откритата във и около пещерата тракийска керамика свидетелства, че в предримската епоха (IV – I в. пр. Хр.) тук вероятно е имало светилище. Предполага се, че манастирът е основан като скален и монасите първоначално са обитавали тази и околните пещери.

Сегашната църква е построена върху останките на по-стара, част от която е вградена в новата сграда. Върху варовата мазилка на храма личат следи от три стенописни слоя – от ХІІ, ХVІ и XIX в.

Според една от легендите наблизо е заровено златно имане, принадлежало на цар Иван Шишман. През турското робство османлии два пъти опожаряват обителта. За последно това се случва през 1790 г., а самата църква е превърната в кошара за кози. Пет години по-късно, с помощта на йеромонах Йосиф от Берковица, тя е възстановена. Според оскъдните исторически данни олтарът е зографисван през 1820 г. от тревненския иконописец Петър Миньов. Църквата е преосветена през 1928 г. и съществува до 1980 г., когато иманяри убиват последния монах и разграбват и унищожават това невероятно късче история.