В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #Мястото. Проектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.
Кацналият на полянка върху отвесна скала манастир „Свети Иван Рилски – Пусти“ край Враца е един от най-малките в България, но се слави със своята удивителна история и скрити в далечното минало тайни. Малко хора знаят, че патронът на манастира свети Иван Рилски е бил отшелник по тези земи. Преданието сочи, че вероятно тук е била неговата отшелническа обител.
Манастирът е малко познат, въпреки че е обявен за паметник на културата още през 1978 г. Причината е, че до него се е стигало единствено по кози пътеки и едва през 2008 г. светата обител, вече напълно реставрирана, отваря врати за миряни.
В прегръдките на планината
Манастирът „Св. Иван Рилски“ е известен още като „Свети Иван Пусти“ (от „пустиножител“ – другата дума за отшелник, какъвто е бил „Иванъ що е живелъ във великата Рилска пустиня“) или „Иван Касинец“ (от местността Касината), а също и като Бистрешки манастир (от името на близкото село). [[more]] Намира се в прегръдките на Врачанската планина, само на 8 км северозападно от Враца, недалеч от местността Касината. Малката поляна, на която е разположен, е оградена с отвесни, високи около 50 м варовикови скали. В основата им се образува плитка, но висока и широка пещера с карстов извор. На северната ѝ стена неизвестен зограф е изписал пет сцени от житието на свети Димитър и свети Нестор. Стенописите се намират на 12 м височина и обхващат площ от 15 кв. м, а надписът под сцените сочи годината 1544. Върху западната стена на пещерата са запазени следи от скални икони с образите на св. Иван Рилски и св. Йоан Богослов. Под тях е свещеният извор с езерото – за водата му се вярва, че е лековита. Тя минава покрай църковната сграда и пада от скалите, като образува малък водопад. В близост до водопада има скална ниша, където с традиционни водолечебни методи в миналото са били лекувани душевноболни.
Назад към Средновековието и езичеството
Манастирът е датиран от 1544 г., но вероятно животът в служба на Бога е започнал много преди това. Открити са артефакти, според които светата обител е била духовно средище още през Средновековието (ХII – ХIII в.), а дори и в по-ранни епохи. Има доказателства, че мястото е почитано още в езически времена от траките, населявали тези земи. Запазена е ниша, уподобявана на женска утроба – символ на тракийската богиня на плодородието Бендида. Откритата във и около пещерата тракийска керамика свидетелства, че в предримската епоха (IV – I в. пр. Хр.) тук вероятно е имало светилище. Предполага се, че манастирът е основан като скален и монасите първоначално са обитавали тази и околните пещери.
Сегашната църква е построена върху останките на по-стара, част от която е вградена в новата сграда. Върху варовата мазилка на храма личат следи от три стенописни слоя – от ХІІ, ХVІ и XIX в.
Според една от легендите наблизо е заровено златно имане, принадлежало на цар Иван Шишман. През турското робство османлии два пъти опожаряват обителта. За последно това се случва през 1790 г., а самата църква е превърната в кошара за кози. Пет години по-късно, с помощта на йеромонах Йосиф от Берковица, тя е възстановена. Според оскъдните исторически данни олтарът е зографисван през 1820 г. от тревненския иконописец Петър Миньов. Църквата е преосветена през 1928 г. и съществува до 1980 г., когато иманяри убиват последния монах и разграбват и унищожават това невероятно късче история.
Изкуството и просветата намират свой дом в манастира
През Възраждането манастирът е духовно средище с килийно училище и книжовна школа, в която творят Йосиф Брадати и неговият ученик Тодор Врачански. През ХVII в. зад манастирските стени процъфтяват и занаятите. Тук се е помещавала и една от първите златарски работилници в Северозапада, свързана с прочутата Чипровска школа. Най-популярното произведение на майсторите е от 1611 г. – сребърен кръст с позлата и цветни камъни. Запазени са също и богато украсен сребърен жезъл и сребърно-позлатената обковка на Черепишкото четвероевангелие – истински шедьовър на българското средновековно изкуство. През 1822 г. в манастира е основана първата в България медно-щампарска работилница. Образци от изработена в светата обител църковна утвар, щампи и икони се съхраняват в историческия музей във Враца.
Постницата и легендата за свети Иван Рилски
Манастирът е известен като „Свети Иван Пусти“ заради пещерната постница, в която са открити стенописи, посветени на свети Иван Рилски. Именно това уникално за България място предизвиква най-голям интерес. До пещерата, разположена на отвесни скали между две канари, може да се стигне само по сковани дървени стълби. Според преданията на това труднодостъпно място светецът Иван Рилски се усамотявал за пост и молитва. Легендите разказват, че в тази най-стара част на манастира светецът живял 40 дни в пост и молитви и скалата сама се отворила, когато тръгнал към Рила планина. Затова и от 1928 г. скалният манастир официално носи неговото име.
В пещерата Постницата на височина пет-шест метра в малка скална ниша е изградена, вероятно по-късно, миниатюрна църквичка със свод от преплетени лозови пръчки, измазан с вар, на който все още може да се разпознае фигурата на Христос Вседържател. В това труднодостъпно пещерно светилище могат да се видят уникални изрисувани сцени и стенописи от ХVIII – ХIХ в.
Едно от най-тайнствените и все още неизследвани места в България изпраща своите посетители с думите на св. Иван Рилски: „Господ не се нуждае от нашите молитви. Той нищо не иска от нас. Ние сме тези, които се нуждаем от Него. За да живеем по-добре, ни е нужна вяра и разбирателство!“.
Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
