ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Пещерният манастир „Св. Иван Пусти“ – тайната обител на свети Иван Рилски

Пещерният манастир „Св. Иван Пусти“ – тайната обител на свети Иван Рилски

 

 

Изкуството и просветата намират свой дом в манастира

През Възраждането манастирът е духовно средище с килийно училище и книжовна школа, в която творят Йосиф Брадати и неговият ученик Тодор Врачански. През ХVII в. зад манастирските стени процъфтяват и занаятите. Тук се е помещавала и една от първите златарски работилници в Северозапада, свързана с прочутата Чипровска школа. Най-популярното произведение на майсторите е от 1611 г. – сребърен кръст с позлата и цветни камъни. Запазени са също и богато украсен сребърен жезъл и сребърно-позлатената обковка на Черепишкото четвероевангелие – истински шедьовър на българското средновековно изкуство. През 1822 г. в манастира е основана първата в България медно-щампарска работилница. Образци от изработена в светата обител църковна утвар, щампи и икони се съхраняват в историческия музей във Враца.

Постницата и легендата за свети Иван Рилски

Манастирът е известен като „Свети Иван Пусти“ заради пещерната постница, в която са открити стенописи, посветени на свети Иван Рилски. Именно това уникално за България място предизвиква най-голям интерес. До пещерата, разположена на отвесни скали между две канари, може да се стигне само по сковани дървени стълби. Според преданията на това труднодостъпно място светецът Иван Рилски се усамотявал за пост и молитва. Легендите разказват, че в тази най-стара част на манастира светецът живял 40 дни в пост и молитви и скалата сама се отворила, когато тръгнал към Рила планина. Затова и от 1928 г. скалният манастир официално носи неговото име.

В пещерата Постницата на височина пет-шест метра в малка скална ниша е изградена, вероятно по-късно, миниатюрна църквичка със свод от преплетени лозови пръчки, измазан с вар, на който все още може да се разпознае фигурата на Христос Вседържател. В това труднодостъпно пещерно светилище могат да се видят уникални изрисувани сцени и стенописи от ХVIII – ХIХ в.

Едно от най-тайнствените и все още неизследвани места в България изпраща своите посетители с думите на св. Иван Рилски: „Господ не се нуждае от нашите молитви. Той нищо не иска от нас. Ние сме тези, които се нуждаем от Него. За да живеем по-добре, ни е нужна вяра и разбирателство!“.

Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.