Начин на живот

Пет дни в България: Балчик и на север...

Банички, които са като подметки, но ми се струват най-вкусните на света (все пак пет години не съм била в България)

Пет дни в България: Балчик и на север...

... Ето ни на морето. Минахме „отдолу“ - пътят се издържа лесно, а още по-лесно след Хасково. Никакви пътни драми и луди, за които са ни предупредили всички. Малко Бубле, няколко задължителни спирки в кафенета на ОМВ и Лукойл (скъпо!), две банички, които са като подметки, но ми се струват най-вкусните на света (все пак пет години не съм била в България) и сме на кръговото на Албена (аз - отново гладна).

Първата вечер се разхождаме по крайбрежната алея на Балчик. Няма да лъжа - грозно, лишено от всякаква романтичност, място, на което недостроени хотели в резедаво, декорирани с кичозни йонийски колони, чакат купувачи с пари за безсмислени покупки. 

В дъното на алеята е мястото! Това, което си заслужава (освен едно малко барче в срещуположния ѝ край, в което правят истинско еспресо, посрещат на български и говорят на „Вие“). Лятната вила на кралица Мария и прелестната ботаническа градина са все още тук и въпреки че един доста грозен ресторант тип бира-скара ухае на посредственост току до оградата и съвсем близо до величествено Гинко Билоба, от другата ѝ страна светът е невероятен! Достойно носещ спомена за един дух, който отдавна го няма тук. [[more]] Благороден, заради произхода на Мария. Красив и бахайски, заради вярата й. Замечтан и влюбен, като душата й. Отпред има малка сцена, тече джаз-концерт. Няколко души са обърнали гръб на близката кръчма и слушат. Ех, защо не съм кмет тук - ще бутна всичко с един багер и ще оставя само това – вилата, градината, два бара в духа на градините и джаз, много джаз. В другия край ще направя една пиаца с павилиончета, предлагащи прясна риба и местни зеленчуци. Розови домати, шабленска капия и българевски пъпеши. Мястото е идеално, луната е точно над вилата, а компанията ми е за милиони. Чувствам се щастлива, обръщам гръб на целия съкрушително застроен залив и енергията на това мъничко, сбутано в ъгъла, място обръща всичко в мен за добро.

Оттам-нататък решаваме, че морето за нас ще се състои само на север от Балчик. Плажуваме на уникален малък плаж с почти карибска вода, казваме си, че в крайна сметка по-добре е да има голф игрища (фалшива, но все пак природа), отколкото бетон, и се отзоваваме на Калиакра! Аз за н-ти път, но все така загубила ума и дума от толкова красота. Нагоре е още по-нагоре... Камен бряг и Яйлата, Тюленово - драматични, развълнувани и страстни места (и за щастие неинтересни за масите, които са по масите). Места за молитва, но по-различна. Места, на които можеш да вдигнеш пръст към Бога.

За мидена ферма „Дълбока“ или добро, или нищо. За пазарчетата, сергиите за плодове и зеленчуци по пътя – безмерен възторг! А хората... Хората в Балчик, Каварна, Шабла са вълшебни – добра и благородна, рядко срещана раса. Около такава природа не можеш да си зъл и дребен.

Взимам си няколко домата и козе кисело мляко за София и се връщаме през Търново. Ако обаче не планирате никакви спирки, минавайте по "Тракия" - пътят засега е по-добър, спокоен и бърз.