Начин на живот

Писма до министъра 2

От една въздъхнала с облекчение майка

Писма до министъра 2

Снимка: NeONBAND / Unsplash

Уважаеми господа, 

ето ме. Пак ви пиша да ви успокоя. Нали е петък – ден само за хубави новини. Добре де, не и този петък, но се стараем много. 

Пак ставам в 6. Ще забърквам тесто за пица. Те обичат пица с доматен сос (и кашкавал, когато има). 

Да му се не види, за парите от кредита сме успели да купим компютър, ама без камера. Синът ми говори нещо, но не вижда нищо. Пускам второ заявление за бърз кредит и страшно гъвкаво правя следната схема докато чакам: програмата на децата се разминава. Малкият може да използва компютъра на голямата за всеки 10 последни минути от неговите часове. И това е нещо, де. Тя тъкмо е свършила (не дай боже, да я задържат) и той хваща опашката на своите уроци. Споделям го само с вас – няма полза от това, нищо не разбира детето, защото всеки последни 10 минути децата в 4-ти клас вече не ги свърта и обикновено си разказват вицове. Но аз го приемам като инвестиция в психическата му стабилност – чувства се част от стадото. Поне за 10 минути на всеки кръгъл час. Кой знае, може и да не ми се наложи да плащам за втори психолог. 

Краят на деня наистина е оптимистичен! Поне за един в семейство от четирима. Тийнейджърката ще излиза! На клуб. В Студентски град. Нямало проблем, че е на 16. Има си сертификат (ваксинирали сме я и нея, ама истинска ваксина, в болница "Св. Анна" я замъкнах една неделя преди всички тези ужасяващи опашки). 

Пожелавам ви спокоен уикенд и обещавам да залягаМЕ над уроците!

от една въздъхнала с облекчение,

Майка

 

Писма до министъра