Живот си живея, уважаеми господа!
Като малка вярвах, че да се сравняваш с другите е лошо. Гледай си купичката и бъди такъв, какъвто си. Или такава – каквато (да не сгафя с някое международно споразумение).
Обаче откривам, че сравнението, когато си на 40 и малко повече, си е пояс в океан. Една клета майчица ми споделя завчера, че едното й дете искало крем супа от картоф, другото от грах. После едното искало таратор с омлет, а другото кренвирши с кашкавал.
Сега, премълчах, че малко претенциозни ми идват децата. Хем да не я обидя, хем да забравя, че и моите искат тристепенно меню още на закуска. Но аз съм камък. Не, скала съм. Сервирам големи, еднообразни порции – да не свикват на разкош.
Добре, че ги затворихте! Пред мен се отвори нов шанс за превъзпитание. Разхайтена работа са това днешните деца. Ще ядат час по час. Астрономичен час имам предвид, не учебен. С учебните пак изоставаме.
И друго да ви кажа, опознавам си съседите и се сравнявам с тях. И знаете ли какво открих? Ами, много съм си свястна. И отговорна. Женицата до нас е с 4 деца – едно бебе и 3 до към 8 годишни. Всяко междучасие ги пуска (подозирам я даже, че ги заключва) на терасата. Сложила им един батут и те скачат ли скачат. Но нали помните, че сме на 14 етаж! Аз съм на тръни всяко междучасие в совалки между конферентен разговор, сервиране на едностепенното меню на моичките и наглеждане на спортистите в батута. Да не се катурнат гледам, че голяма беля ще стане. Чуя ли, че батутът спре да скърца и хвърча на балкона.
На крачка съм да й звънна на съседката и да й призная, че ще се обадя на социалните. Не знам да се гордея ли с тези две нови черти на характера ми само за седмица? Сравнявам се и съм склонна да доноснича с най-добри намерения. Май че повече се гордея и успокоявам. Нали в Шантарам така пишеше: понякога е нужно да направиш неправилните неща по правилни подбуди.
Може би и вие сте водени от същото убеждение. Ще се радвам да обменим мисли по темата.
Една чисто нова,
Майка
ПС: не ви пиша за обучението. Обучението куца. И с двата крака.
