Градчето Волтера – на италиански Volterra, е основано от загадъчните етруски. Не е до открит водоизточник, но етруските племена умеели да градят сгради, пътища, канализационни и иригационни съоръжения. От тях римляните се научили да издигат укрепления и храмове...

Няма съгласие за произхода на тези древни племена, но една от хипотезите ги свързва с троянците и траките. Друга ги сочи като предшественици на славяните. Наричали ги с различни имена: етрури, тирсени, расени. От тях идват названиято на Тиренско море, Тоскана и други области. Били гадатели и магьосници, изкусни занятчии, леяри, добивали метали, скъпоценни камъни, имали необичаен усет към красивото и... принасяли в жертва хора.

Не успели да изградят единна държава и, подобно на елините, имали градове-държави, за разлика обаче от тях в етруските общества жената е високо поставена като личност, образована и с висок социален статут. Вероятно поради култа към богинята-майка, наследен от бронзовата епоха, жената не само била равнопоставена с мъжа, но понякога доминирала над него, като се изтъквала нейната сакралност и сила в живота и изкуството.

Етруските почитали много мъртвите, изграждали цели подземни градове за тях, като първоначално изгаряли починалите и ги поставяли в урни – изумително правдиво представящи лицето на покойника. След време урните заприличали на къщи, изписвали се разгулни сцени на разточителни пиршества, спортни състезания, музикални изпълнения. След 4 век преди Христа изображенията се сменят с меланхолични, смъртта е представена като истинския дом, мъртъвците са в ковчези, като отгоре ги изобразявали в цял ръст.

Разказвам всичко това, защото бях много изненадана да разбера, че Стефани Майър в култовите си романи "Здрач" е избрала Волтера за дом на най-могъщият клан, Волтури. Те живеели под земята, а красивите сгради от запазилото средновековния си облик градче ползвали, за да подмамват туристите. Вероятно е била впечатлена от историята и музейните експонати на древния народ, както и от красивият алабастър, на който районът е богат – именно от него се изработват ковчезите.

Всъщност името Волтера е от римското Волотерае - Volaterrae, а етруските са го наричали Фелатри - Felathri. Градът пада под римска власт в 3 век преди новата ера. По-късно там има средновековно селище. Крепостни стени, типични тесни улички, катедрала; много и подбрани с вкус цветя по балкончетата и дуварчета, край магазинчетата; работилнички, където може да се види обработката на алабастър по стара технология с над 1000-годишни инструменти; винарни, където можете да опитате вино от склоновете на Тоскана, вино с трюфел, дори с пепел, различни видове прекрасно овче сирене с круша, салам от глиган, сладкиш, подобен на нашия "сладък салам"... градът между хълмовете е място, където ще усетиш чара на Италия от вчера и днес.