По-късата работна седмица се разглежда като бъдещето в работните среди, от която ще има ползи за по-висока продуктивност и по-добър баланс с личния живот. Лесно ли е обаче да се премине към "компресирана работна организация" дори с добри намерения?
Първоначално предимствата изглеждат много. Служителите, които започнаха да работят 4 дни в седмицата в Лондон, споделят, че е трябвало да разпределят задачите и срещите си за работните си дни така, че да вмъкнат един почивен ден в досега работните. Това обаче се оказало доста трудно за координиране с всички останали в екипа, за които, например – сряда, е все още работен ден. Така че с организацията на труда обикновено се ангажират други колеги, които имат достатъчно свои задачи.
Същевременно, в почивния ден в средата на седмицата служителят остава на разположение на телефона за спешни случаи, които всъщност се оказали всекидневие. Така вместо една млада майка да се радва на времето с детето си, което вече е планирала, трябва да лавира в разговори по телефона, отварянето на лаптопа на детската площадка и графика със задачите с детето. Кое по-напред да се компенсира? Според HR специалистите, това по-често води до бърнаут от работата, а и от семейството, което е точно обратното на търсения баланс.
Всички дейности, които са home office са с размити граници кое е работа и кое е почивка, затова и служителите не изпитват облекчение, че работят от вкъщи. Напротив, дори предпочитат да се върнат в офиса и веднъж затваряйки вратата на тръгване, да оставят там всичките си служебни задачи.
Интересно, че на служителите, на които след известен период на 4-дневна работна седмица е било предложено повишение, то е било при условие да се върнат към 5-дневната работна организация.
Дебатите за работната седмица започват през 1926 г. в компанията „Форд Мото кампъни“, която въвежда стандартната 5-дневна работна седмица. Преди това средния служител е работел 6 дни в седмицата и е почивал само в неделя, както повелява Църквата.
Хенри Форд е смятал, че един ден повече със семейството и занимания по интереси ще се отрази на производителността на труда и ще даде повече ангажираност в работата. През 50-те години на 20-и век някои американски компании дават избор на служителите си между 4 -и 5- дневна работна седмица, като това обаче се отразява на заплащането. Едва 5 % от наетите са избрали да работят 4 дни.
Интересно, около 100 г по-късно, ни се струва, че 3 дни почивка и 4 дни работа са по-добрата формула? Така ли е наистина?
Днес работната среда е още по-динамична. Има сфери на дейности, които зависят от други часови пояси и промяната дори на един работен ден, превърнат в почивен, обърква цяла система. Освен това, в допълнителния почивен ден, трябва да бъде нает друг човек, което е неизгодно за работодателите.
Според HR експерти, за родителите в големите компании по-смислено е да създадат детски градини в структурата на фирмата и време, в което родителят да прекарва с детето си, отколкото да бъде разкъсван между home office дейности с неясни правила.
Разбира се, има професии, за които 4-дневната работна седмица би паснала идеално, но според специалистите по човешки ресурси, светът е далече от цялостна реорганизация.
