Така, да изясним едно нещо: градът на Любовта не е Париж, нито Рим, за Лондон и дума да не става. И да, градът на любовта определено не е Слънчев бряг (това – за тези, дето са убедени, че там ще я намерят).
Градът на любовта, уважаеми, е Прага!
Обяснявам накратко: романтика, ред и пищност. Трудно е да си ги представиш на едно място, и то полети с бира. Но крайният резултат е впечатляващ.[[more]]Озовах се в Прага след няколко месеца очакване. Дори не помня как това пътуване се беше превърнало във фикс-идея за мен и половинката ми (вече с гордо звание “съпруг”). Но със сигурност заслужи първата страница на семейния албум.
Достатъчно информация има за историята и архитектурата на града. Няма да ги преразказвам за пореден път. Това, което трудно се описва обаче, е как градът диша, как ти доверява всеки свой спомен, всяка своя мечта.
Очарование и възхищение – това изпитваш. И не можеш да ги скриеш. Даже напротив, иска ти се да ги кажеш, да ги снимаш, да ги извикаш на Вселената. Храдчани те замайва, Карловият мост те кара да се влюбиш, Старе место те зашеметява.
Прага е вечна и космополитна. И романтична. И златна. Прага е Европа.
За Алфонс Муха:
Ако има подходящо допълнение към вълшебството на този град, то е именно този екстравагантен живописец. Ефир и нежност, поръсени с лукс. Работите му са навсякъде. Буквално навсякъде. И навсякъде блестят като брилянти сред старателно подредени речни камъчета.
За бирата:
Значи... Ако при нас ракията си е народно изкуство, то там бирата е култ! Речниковият ми запас е беден, за да опиша вкуса й, но, честна дума, мнооооого е добра! И се пие навсякъде, предимно и по много. Но ако пиенето на много бира свързвах с пияни младежи по паркове и градинки или чичковци по пейките пред блока, то сега нещата седят другояче. Чешката бира се превърна в достойната за пиене бира и въжделена мечта при всеки жаден миг.
Какво остава:
(Освен магичните спомени.) Остава ми едно возене на корабче по Вълтава, придружено с вечеря и джаз на живо – атракцион, от който не можахме да се възползваме и който ще оставя на въображението. Засега...
Весела Учкунова-Даскалова
Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите...”. На 26 г. е, инженер по образование, има близначки на 1 г. и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, сериозни човеци, които се занимават със зрели, сериозни неща. Обича силно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко пише, макар и още от ученическите си години. Първоначално – в един голям кожен тефтер, скрит от света. След като ражда момиченцата си, решава, че е време съдържанието на тефтера да стигне поне до близки и приятели, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
