Най-често прелитаме през прохода Предела в нетърпение, тъй като табелата му категорично обещава, че Банско е вече само на десетина минути. Въпреки че в рамките на 20 години пътуването до Банско постепенно се скъси почти с час, все пак пътят дотам си остава леко напрягащ, като се почне още с излизането от София през Княжево, а и през безкрайните светофари на „Тодор Александров“, както и нескончаемите ремонти и задръстванията в началото на почивните дни. Така че, добрали се веднъж до Предела, препускаме през него като през транзитен коридор, настъпили газта за последно, визуализирайки крайната цел – отпускане със салата и ракия или пък чаша вино. В този момент и през ум не ни минава да поспрем тук дори и за миг, а истината е, че местността има много какво да предложи, което заслужава престой, далеч по-дълъг от един автостоп.
Всъщност Предела се нарича седловината с 1000-1200 м надморска височина, която отделя Пирин от Рила, но и свързва селищата от Разложкото поле (Разлог, Банско, Баня, Бачево, Годлево, Добринище, Белица, Добърско) с тези от поречието на река Струма (Симитли, Благоевград, Кресна). Оттук тръгват множество пътеки и туристически маршрути както за Пирин, така и за Рила планина. Пътеката за хижа „Яворов“ се взима за около 5-6 ч., ако решите да извървите целия маршрут пеша, макар че голяма част от пътя може да се вземе и с кола, ако целта ви е по-щадяща разходка, а пътят до хижа „Добърско“ в Югозападна Рила е 30 км.
BlueValley Chalet, къщата със синия покрив
В Предела има немалко места за отсядане, но нашият личен фаворит е ваканционната къща BlueValley Chalet, която на разстояние 13 минути с кола до началната станция на лифта е и перфектна изходна база за ски зоната в Банско, без да се налага да си причинявате лудницата в града. Къщата се състои от 3 обособени апартамента, които могат да бъдат наети поотделно или заедно, за да приютят голяма компания до 15 човека, като им осигурят и пълна независимост и уединение – това въпреки привидно огромната леглова база в района е като цяло рядкост в този край на България. Големият апартамент, който собствениците ползват за свой ваканционен дом, когато е свободен, е с две спални и просторно дневно пространство, където може да се събира на вечеря цялата група. Разполага с голяма и удобна кухня с всички необходими пособия за готвене, тъй като домашно приготвената храна е на почит в семейството. По-малките апартаменти събират съответно 5 и 3 души (студиото), като също разполагат с добре оборудвани кокетни кухнички.
Всъщност това определение важи не само за кухните, а и за целия интериор на къщата. За разлика от повечето ваканционни апартаменти, които се отдават под наем, обзавеждането тук не се свежда само до мебели, а навсякъде ще откриете симпатични декорации и красиви детайли. Собствениците имат дългогодишна и трайна връзка с Франция и това личи не само по картините по стените и френската литература, а и от цялостния амбианс и отделните елементи, които съвсем органично се преплитат с тези на традиционната българска планинска къща.
Но не по-малко очарователно е външното пространство на къщата – огромен открит двор (2 декара), който за разлика от повечето български имоти не е опасан с никаква ограда или зид. А това създава усещане за безкраен простор, тъй като дворът прелива в пейзажа на отсрещните планини, чиито цветове се менят на всеки час. Така можете да прекарате цял следобед, излегнали се на шезлонга на 1100 м надморска височина, потънали в книга или в някоя приятна статия в Интернет, надигайки от време на време поглед, за да отбележите новото разположение на облаците и слънцето спрямо планините.
Деца и бащи ги очаква футбол на малки вратички в задната част на двора. А след мача на по бира мъжете могат да се захванат още от късния следобед с подготовката на барбекюто в лятната кухня, което да прелее в безкрайна вечеря и смях до посред нощ на открито или, както казват французите, ал фреско. Ако пък захладнее от планината, вътре на топло може да се стоплите на партия Диксит или Скрабъл или пък с вечния белот.
„Шипоко“, улови обяда си сам
Само на 300 метра от къщата се намира таверната и рибарник „Шипоко”, където децата могат сами да си уловят обяда под формата на прясна пъстърва, докато родителите започнат с вкусна рибена чорба. Менюто като цяло е типично, без особени изненади, но пък пържените картофи са ужасно вкусни, а лютите чушки са, както се казва, таман. Ако ви мързи да готвите, особено за голяма компания, ресторантът има специално разработено меню а ла карт за Шалето, от което с предварителна заявка да си поръчате за къщата например тава мусака или пълнени чушки заедно с тенджера пилешка супа или шкембе с купа шопска салата.
Ски писта Кулиното, добре пазената тайна на Предела
Предела има и собствена ски писта, Кулиното. С дължина 1500 м и с цена на дневна карта 12 лв. (твърди се, че е най-евтината писта в България) тя превръща тази ски дестинация в истинска оферта за начинаещи скиори, но и в отличен и спокоен вариант за деца. Може да си наемете ски учител и докато детето кара, да хапнете обилно вкусни кебапчета на цени, далеч от тези в Банско, да не говорим за Бъндеришка поляна. Лифтът работи от 9 до 16 ч., пистата разчита изцяло на естествен сняг. Ще видите отбивката за Кулиното надясно от главния път, ако идвате от София.
Конната база „Периволас” в село Бачево, закуска с пържени филийки и разходка с кон
Всъщност районът, който постепенно прераства в разложко поле, предлага достатъчно забележителности, забавления и места за хранене, за да запълни пълноценно както уикенд, така и цяла седмица разнообразен отдих, без да е задължително да карате ски или да сте запалени по планински трекинг. Любимо място за малки и големи е конната база в село Бачево „Периволас”, построена по европрограма и напълно отговаряща на представата ни за конна база от филмите.
Без предварително записване може да изберете между разходка с водач из околните хълмове или тренировка на манеж, а ако се уговорите по-рано, може да си организирате еднодневен поход с коне из Рила, който включва и посещение на високопланинската част на конната база. Чакането да се приготвят конете, за децата минава напълно неусетно в активна игра на огромния батут или въжения тролей, а симпатичното пони радва най-малките деца, за които конят е още необозримо голям. Кръчмата към базата е много прилична, а като се добави зашеметяващата гледка към езерото и Пирин, напълно заслужава един обяд време или поне закуска. Ако имате късмет, тестото за мекици ще е било замесено от предната вечер, ако пък ли не, ще се наложи да се задоволите с пържените филийки с домашен мед и сладко.
Любопитен факт, на който биха завидели и най-елитните столични училища, е че традиционният училищен спорт на разложките деца, подобно на техните швейцарски събратя, включва конна езда, ски и голф!
Храмът в Добърско, Исус в космическия кораб
Ако следобедът ви тепърва започва, направете кратка разходка до село Добърско, на 19 км от Разлог, за да посетите паметника на ЮНЕСКО – храм „Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат“. Местните предания датират началото на храма в 1014 г., когато в селото се заселват ослепените Самуилови войници след злощастната битка при Беласица – това предание е запечатано в стенописите на храма. В двора на старата църква тече чешма, за която казват, че изцерява очите, и според легендата част от Самуиловата войска, измивайки се във водата, наново възвръща зрението си. Храмът представлява трикорабна базилика, наполовина вкопана в земята (за да отговаря на предписанията на Османската империя да не е по-висока от човек на кон), с малки прозорчета-мазгали и без камбанария и купол.
Но истинската изненада ни чака вътре – множеството поразителни стенописи с нищо не отстъпват на Боянската църква и се нареждат сред най-ценните образци на българското средновековно изкуство. Всеки сантиметър от храма е изографисан и съдържа над 30 образа на светци, 30 женски образа, което е уникално за православна църква, и общо над 460 библейски и местни герои. Безспорният връх в програмата обаче е стенописът на Исус в излитащ космически кораб, като интерпретациите по темата остават за вас. Храмът е реставриран между 1973 г. и 1978 г. Желанието на Неврокопска митрополия е в храма отново да се възстановят богослуженията, но към днешна дата това все още не е факт. Тези и много други подробности и любопитни факти и сказания ще научите от беседата на кмета на селото и уредник на храм-музея, която на всяка цена заслужава да изслушате. Храмът е включен в 100-те национални туристически обекти на България, така че децата да не забравят да си носят паспортите за печат.
Пътуване с теснолинейката – едно от нещата, които да направиш, преди да умреш
Ако трябва да дадем своя принос в световния списък „100-те неща, които да направиш, преди да умреш”, несъмнено пътуването с теснолинейката ще е сред водещите предложения от България. Единична, неелектрифицирана и единствената действаща теснолинейка в България, с междурелсие 760 mm, известно още като босненски тип междурелсие, тя свързва селата от Добринище до Велинград с железопътната линия София–Пловдив–Бургас. Със закона за разширение на железопътната мрежа от 1925 г. официално железопътната линия се нарича „Татар Пазарджик–Неврокоп, с клон Саранбей–Варвара“. Разстоянието от 125 км между крайните гари се изминава за около 5 часа, като максималната скорост никога не превишава 35 км/ч, и включва 12 гари (сред които Добринище, Банско, Разлог, Белица, Якоруда, Аврамово, Велинград, Варвара и Септември) и 13 спирки (сред които Свети Георги, Гулийна Баня, Юруково, Черна Места, Смолево, Света Петка, Пампорово, Острец и Велинград-юг).
Пътуването предлага невероятни пейзажни и природни гледки, преминавайки по поречията на Места и Чепинска река, Пирин, Рила и Западните Родопи, както и множество съоръжения – 4 големи и безброй малки мостове, 35 тунела, спираловидни изкачвания за преодоляване на разликата във височината посредством една „осморка“, където линията се изкачва на 4 етажа и с тунели се провира под себе си и две „шестици“ – закрита и открита, както и много водостоци, които й осигуряват прозвището „Алпийската железница на Балканите“. А гара село Аврамово, намираща се на 1268 м надморска височина, е най-високо разположената гара на Балканския полуостров. Влаковете са общо шест на денонощие – по три във всяка посока, и превозват средно 700 души на ден, като те далеч не са само туристи. Теснолинейката е основната връзка на местните жители със света, с работата им, с училището и лекаря, особено през зимата, когато затрупаните със сняг пътища често биват затворени. С цена на билета от 6,50 лв. между двете крайни точки, теснолинейката е и най-достъпното превозно средство в региона.
Сигурни сме, че много от вас вече са си набелязали това пътешествие. Ако все още не са го осъществили, то по всяка вероятност причината за това е чисто логистична – как и защо стигаш до гара Септември, къде оставяш колата, въобще как го организираш. Ами ето как: наспивате се и ставате в 9 сутринта, за да хванете теснолинейката в 10:38 ч. от гара Разлог, която е на десетина минути с кола от BlueValley Chalet. Пристигате в Септември в 14:55 ч. и след близо час престой хващате влака наобратно в 15:50 ч. и акостирате отново в Разлог в 20:17 ч. А оттам...
Когато си в Разлог, прави като местните – вечеря в ресторант „Канчето”
Времената, в които Банско беше малко селце с 10 ужасно вкусни и култови кръчми в стария център, са безвъзвратно отминали. Въпросът, къде да се яде в Банско, е с повишена трудност, кръчмите са стотици, а качеството им е в най-добрия случай променливо, но за сметка на това цените почти никога не са скромни. И да не се върнете никога пак, ресторантите едва ли разчитат на лоялни клиенти, по-скоро залагат на непрекъснатия прилив от нови туристи. В съседния Разлог ситуацията обаче е доста по-различна. Там туристи рядко се отбиват и ако минават, е по-скоро случайно. Затова кръчмите се целят в постоянна местна клиентела и определят цените си съответно. Нашето любимо място в Разлог е ресторант „Канчето”, кръчма шумна, весела и сърцата, ужасно вкусна и безобразно евтина – съвсем предвидимо би било да оставите не повече от 25 лв. за вечеря за двама с месо и кана вино. Има ли причина да не повторите? Любимата ни салата е „Сюрприз“ – доста питателна и неустоимо вкусна. Шкембето в масло и телешкият език също определено заслужват вниманието ви.
Мързелива сутрин в Разлог
Разположен между три планини – Рила, Пирин и Западни Родопи, визуализирани в герба на града с прилитащ орел, който гордо приветства посетителите (на 6 км от BlueValley Chalet), Разлог получава името си на 26 март 1925 г. Дотогава градът се казва Мехомия. Етимологията на името е неясна, но вероятно идва от мех, тъй като с мехове са пренасяли добивания в Мехомия катран. Макар градът да се споменава още от 1019 г., той не изобилства с огромен брой забележителности освен очарователната централна църква „Св. Благовещение“, която всъщност е сравнително нова, но напълно заслужава кратка отбивка. С красивия си иконостас и стройната си архитектура църквата се води за един от най-големите и хубави храмове в Неврокопската епархия. Височината на камбанарията е 26 м (колкото Хрельовата кула в Рилския манастир, на която са окачени 3 камбани с общо тегло 493 кг, като най-голямата е 300 кг, средната е 118 кг, малката е 75 кг и са тоново построени Ре, Фа и Сол.
Разлог няма запазен стар център, но главният площад, прилежащата малка градска градинка (тук обърнете внимание на възстановения древен слънчев календар, съставен от 12 мраморни морени, тежащи между 1-2 тона, дело на скулптора Асен Ботев), езерото от едната страна и улицата със заведенията покрай рекичката от другата са достатъчно симпатични, за да изкараш една приятна и мързелива сутрин. Потапянето в лежерната и приятна атмосферата на малкия провинциален град, в който никой за никъде не бърза и всички имат достатъчно време, за да спрат да си поговорят с познат по средата на площада, без да изпращат припряни сигнали за спешност, действа като отрезвяващ антидот на невротичния ритъм на столицата. Съчетайте безделието си със съвсем приличния дори по софийски стандарти брънч в най-градското заведение на Разлог Папи’с, където отново ще бъдете заобиколени с предимно местни, но по-заможни жители на града. Докато пасивно се вслушвате в напевната мелодия на разложкия диалект, удостоете с внимание предложенията за супи, пици и торти.
Уморените мечки не ги убиват, нали?
За следобедните часове ви предлагаме още една разходка-отбивка в околията. Вероятно си спомняте, че преди години някаква правозащитна организация повдига въпроса за танцуващите мечки на вериги в София и другите големи градове, след което те постепенно напълно изчезнаха от централните улици. Но какво всъщност се случи с тях и къде отидоха? Ами може да ги навестите в резервата за танцуващи мечки в Белица, изграден и финансиран от фондациите „Четири лапи“ и „Бриджит Бардо“ и от Община Белица. Там мечките живеят и се възстановяват в условия, съвсем близки до естествените. До момента „Четири лапи“ успя да спаси всичките 25 регистрирани танцуващи мечки в България и още 3 от Сърбия. Те заедно делят общия си дом в Парка над Белица, който е отворен и напълно безплатен за посещения от април до ноември, тъй като, както знаем, през останалите месеци мечките се отдават на зимен сън.
На римска баня в село Баня и обратно в Шалето
Всяка пълноценна почивка заслужава посещение на спа и басейн. И тук също не е нужно да ходите чак до Банско. Още повече, че в село Баня има над 70 минерални извора със средна температура на водата от 57°С. Селото е горд притежател на автентична Римска баня, датираща от времето на Римската империя. Къпалнята в римски стил е с много сводове и орнаменти. Зидовете на постройката са изградени от ред камъни от външната страна и три-четири реда червени тухли от вътрешната. Към днешна дата село Баня предлага немалък избор от спа комплекси, като например новата Римска Баня.
Но пък в Шалето (BlueValley Chalet) също може да си организирате приятно спа изживяване – голямата двуместна вана в главния апартамент се пълни с изворна вода от Предела – от същата, която можете да си налеете от фонтана до Параклиса на „пределната точка” на Предела, намираща се точно на 1700 м от Шалето. Няколко капки етерични масла, предоставени за ползване от домакините, добавени към горещата вана, и няколко чаени свещи за приглушено осветление, изпълват помещението с ароматни пари за пълно отпускане. За да завършите атмосферата, пуснете си от телефона амбиент запис на ледоразбивача в Северния ледовит океан. Какъв по-добър завършек на един дълъг ден, уикенд или даже седмица!
Василиса са й казвали само учителите и майка й, когато още с обръщението е искала да се знае, че има проблем. Но не и непознатите. Те обикновено й бъркат името. Ако случайно го улучат, не пропускат да я попитат дали е чувала за приказката за Василиса Прекрасна. Как мислите, дали я е чувала?
Може би защото не спират да й задават този очевиден въпрос отново и отново, Вася (или Васи, или Васе – както ви идва отвътре) развива влечение към неща, които остават често скрити от самите нас – тези под повърхността. Доволна е, когато успее да ги открие, улови и формулира. Може би това прави през целия си професионален живот – рови се за прозрения. Работи като стратегически планьор (strategic planner). Доскоро го е правила в постоянен ритъм, който не й е оставял време да се замисли, че този нездрав интерес може да се насочи и в писане.
Подсказва й го Левена, за което й е много благодарна – с изненада установява, че има не една и две теми, в които може да се рови за проникновение, а след това и да напише за тях. Чете за интересното и след това, ако може, го обсъжда. Обича да познава кой е убиецът (а той не е този, когото подозираме); да готви, защото това е заниманието, което я откъсва от центрофугата в главата й; да пътува, но вече по друг начин, защото след последното й дълго пътешествие проумя доста за добрите и лошите страни на модерния туризъм; да се занимава с градското жилище и с ваканционната къща в Предела, която с радост ще ви предостави за следващото ви бягство от града, стига да е свободна по това време. И не, не умее да пише кратки текстове.
