Може и да е абсолютно клише, но е невероятно удоволствието от това да се гордея, че съм българка когато съм в чужбина! Точно това се случи преди две вечери в прочутата голяма зала на Musikverein във Виена (в която се провежда Новогодишният концерт), където гледахме Мюнхенската филхармония с диригент Росен Миланов и слушахме невероятните Веселина Кацарова и Красимира Стоянова. Двете певици са наречени „Българската белканто-мафия“ – славата им е напълно заслужена.
Трябва да отбележа, че както и в операта във Виена, така и в Musikverein, основните усилия по реставрацията и разкрасяването са запазени за първото фоайе на входа и главната зала, а всички други предверия и стълбища са съвсем семпли и без почти никаква украса, честно казано са направо безинтересни и разочароващи. Затова пък залата е точно като по телевизията – блестяща, пищна, грабваща вниманието и с невероятна акустика, така че и без микрофон и най-тихият звук се чува съвсем отчетливо, а хармонията на големия оркестър е като вълшебен музикален балон, който отнася публиката някъде… В препълнената зала беше пълна тишина, никой не кашля и не смее да мърда дори. Хората не просто слушаха, а някои се навеждаха напред затаили дъх, за да не изпуснат нито звук. Изумителните певици и оркестърът дадоха най-доброто от себе си и публиката ги изпращаше с бурни овации и викове „Браво“ (макар и с грешно ударение на последната сричка). Бяхме възнаградени с два биса и наистина продължителни поклони, защото виенчани така и не искаха да пуснат талантливите българи да напуснат сцената. Пожелавам на всяка от вас подобно преживяване и всички положителни емоции от красивото място и прекрасната музика!
