Начин на живот

#Restart България: Перперикон – разходка в древността

Перперикон разполага с най-голямото светилище на Балканския полуостров

#Restart България: Перперикон – разходка в древността

Снимки: Уикипедия

Миналата седмица „гостувахме“ на Орфей в светилището Татул. Днес се отправяме на път към не по-малко древен град с добре познато светилище. Всъщност най-популярното в България и най-голямото на Балканския полуостров. Името му няма нужда от многословни описания. Всички ние знаем за него от учебниците, книгите и легендите. Но с какво Перперикон е останал скрит за нас

Можем да си отговорим само като отделим два или три дни за екскурзия, в случай че започваме пътуването си от далечен град. Що се отнася до географското положение на легендарния монолитен комплекс, ще открием, че той се простира на 15 километра североизточно от Кърджали, а също така е и ляв приток на река Арда, която може да попадне в списъка с дестинации. Светилището се намира на връх, затова тук е добре да споменем за нуждата от удобни обувки дори в летните месеци. Организирането на пътуването изисква и кратък прочит на историята на мястото. Тя е вълнуваща също колкото посещението. 

Още в древността наличието на вода е улеснило живота на тогавашните обитатели. Те са оставили след себе си редица археологически находки, при това от различни епохи. Първите заселници по тези места са траките. За тях Перперек е бил свещен град. На това място се е извършвала култова дейност, сведенията за която датират от V в. пр. Хр. Според историци тук е бил почитан и богът Дионис, но твърдението е оспорвано многократно. Дялането на скалите е станало възможно през бронзовата епоха. Тогава е създадена и овалната зала, където са били извършвани ритуали с вино и огън, с които най-често са почитали Дионис и на други места. 

В зората на новата ера Перперикон се разраства. С това скалните елементи се превръщат в дворци и крепостни стени. По-късно римляните се заселват в древния град. Присъствието им придава характерното за тях изящество на комплекса. Начинът на живот в околността е променен изцяло под тяхно влияние. Блясъкът, оставен от римляните, обаче е заличен, когато готите нахлуват и опожаряват града.

Следващият важен момент от живота на Перперикон е V век. Преминаването към новата религия – християнството, води до промени и в мястото. То вече се използва като епископско средище. А в края на XIV век мястото изчезва от картата на страната ни. То пада под османска власт. Векове по-късно за запуснатото през владичеството място се споменава в трудове на д-р Ами Буе и проф. Константин Иречек. 2000-та е годината, в която започват археологическите разкопки на преоткрития монумент, като оттогава обектът става арена на много спекулации и конспиративни теории.

За да се убедите сами във величието на Перперикон, е необходима само любов към приключенията. Можете да осъществите своята малка екскурзия в някой топъл юлски ден. Не е нужно да бъдете археолози, за да преоткриете мистиката и красотата, съчетани в това кътче от Източните Родопи. Отдайте се на гледките и дайте воля на въображението си, представяйки си живота на древните обитатели. Всяка стъпка там ще бъде частица от хилядолетната история на монумента. Кой знае, може би ще отнесете със себе си дори още по-вълнуващи истории. 

 

#RestartБългария: Златоград – близка среща с Дельо хайдутин