ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

#RestartБългария: Соколският манастир

#RestartБългария: Соколският манастир

Веднъж годишно пътувам до Соколския манастир. Не съм толкова вярваща, просто един наш приятел си празнува рождения ден в неизменно голяма компания, която окупира стаите на манастира и покрива с палатки огромната поляна пред него. „Три дни яли, пили и се веселили“ е точното описание на преживяването, през което минаваме всяка година, с това допълнение, че „заподозрените лица“ винаги са в различен състав, а в последните години са придружавани от малки, току прохождащи деца.

Като малка имах възможността да прекарвам почти всяка събота и неделя в Рилския манастир. Обикновено се криех на втория етаж на красивия мъжки манастир у нас и дебнех монасите, които носиха зеле или картофи към кухнята. Опитвах се да надникна в килиите им и да си представя как живеят те, как изглежда техния различен и затворен свят на мъже, избрали тишината пред суетната страна на живота ни. С годините посещенията ми в Рилския манастир станаха болезнени. Вероятно заради многото зяпачи, вторият етаж получи връвчица и табелка „Не преминавай“ и аз се оказах заклещена в двора на манастира, без да мога да продължа своите воайорски набези. Мястото се затвори към мен и ме отблъсна със своята комерсиалност. Вярвах, че няма какво да промени това отношение. Малкият манастир над Етъра обаче успя.

Дали сте имали възможност да влезете в сграда, чийто двор по нищо не се отличава от природата отвъд оградата? Ако сте – знаете какво е умилението, в което изпада всеки, който види как архитектурата не пречи на животинския и растителен свят да продължи своя кротък и красив живот. Това усетих миналата година – събудих се в 5 часа и излязох от стаята ни, заслушана в пеенето на птиците. Уредникът на манастира поливаше розите, а пеперудите пърхаха около разцъфващите цветя. Тогава аз, чедото на града, която до последно се вкопчва в павираните улици и отказва да живее без удобства, разбрах, че греша. Месец по-късно се сдобих с палатка и планински обувки и тази година бях смело подготвена да спя на поляната в манастира.

Прекрачих прага му, познавайки го. Спомних си кои бяха дъските на втория етаж, които скърцаха особено много и къде цъфтят храстите с червени рози. Тази година с манастира не се опознавахме, говорихме си тихо на една пейка, във ветровития следобед, докато нашият сплотен лагер беше зает с това да пее песни с китари и да играе футбол. С изненада установихме, че равната част на поляната пред манастира е боядисана и има две футболни врати, за да играят на открито всички, които пожелаят, напълно безплатно.

Защото е хубаво да се срещаш с природата и да живееш в нея, защото е прекрасно да не убиваш нито стръкче, позволявайки му да влезе в двора ти, защото е божествено да бъдете ведно – ти, сградата, която обитаваш и пчелите, които жужат наоколо.

Откъде го знам? Манастирът ми го сподели, докато седях на пейка, заслушана в лекия майски вятър...