Начин на живот

Рим, какъвто аз го видях

Днес няма да ви разказвам за легендарната история на Рим – имперския град на Европа. Ще ви разкажа обаче за Рим, какъвто аз го видях.

Днес няма да ви разказвам за легендарната история на Рим – имперския град на Европа. За нея можете да прочетете в прекрасния текст на Момчил Лазаров. Ще ви разкажа обаче за Рим, какъвто аз го видях.

Истината е, че за мен Италия никога не е била мечтана дестинация. Но когато разбрах, че ще имам възможността да посетя Рим за една седмица, се развълнувах. След кратък полет с нискотарифна компания (в който на съседната седалка двама мъже люпеха семки в пластмасова чашка, но това е друга тема), кацнахме на летище Фиумичино и истинското пътешествие започна. Транспортът от летището до града е много добре уреден и не след дълго се настанихме в къщата, където щяхме да пребиваваме, оставихме ненужния багаж и веднага излязохме на разходка. Решихме да прекараме първия си ден в известния средновековен квартал Трастевере, който е пълен с уютни ресторанти, кафенета, малки магазинчета и романтични криволичещи улички. И не сбъркахме – разходката беше безкрайно приятна, а вечерята в ресторанта, избран на случаен принцип, просто превъзходна.[[more]]Опитах най-вкусното пикантно ризото с морски дарове, което някога съм яла. Такова не може да се намери в нито едно заведение в София. Поръчахме и класическа домашна лазаня, както и пица „Четири сирена”, които също харесах много. За пиене винаги поръчвам местна бира, в случая това беше „Перони”, която ви препоръчвам да опитате. Тя е една от най-популярните, достъпни и харесвани бири от италианците. Не пропускайте да си хапнете и истински италиански сладолед. И няма значение от кое място ще го купите, защото навсякъде е изключително вкусен. Аз дори попаднах в една малка “джелатерия”, където продаваха домашно приготвен “органик” сладолед, който беше с още по-наситен и истински вкус.

За моята седмица в Италия прекарах още един цял ден в Трастевере, защото много харесах квартала. С нас имаше и приятели италианци, които бяха така мили да ни покажат и нещо интересно там, за което повечето туристи вероятно не знаят. От една от главните улички в квартала се стига до стълби, които ни отведоха до едно по-високо ниво на града. Оттам, следвайки пътя и изкачвайки се още по-нагоре, стигаш до площад с невероятна гледка към цял Рим. И само мога да си представя колко величествен е изгледът там вечер, когато древният град е озарен от светлини.[[quote:0]]Разбира се, направих и една напълно туристическа обиколка на града, за да разгледам най-популярните забележителности като фонтана Ди Треви (който беше в реконструкция), площад „Испания”, Колизеума (който си представях много по-висок), Траяновата колона и всички руини, монументи и площади около тях (защото в района наистина има доста за разглеждане). Все красиви места, но не чак толкова впечатляващи, колкото очаквах. Не успях да посетя базиликата „Св. Петър“ във Ватикана, но честно казано, изобщо не съжалявам, защото вече бях напълно изтощена от огромните потоци и тълпи туристи, с които се сблъскваш навсякъде. Ами да, до този момент никога не съм виждала толкова много туристи на едно място и това ме подразни. Не харесах и колко ужасно мръсен е градът, направо ми се стори потънал в прах и боклуци. И за това не са виновни само туристите. Едно от първите неща, които ми направи впечатление там, е, че пред баровете и заведенията няма поставени пепелници и всички хвърлят фасовете си на улицата, тротоара или в близката саксия с цветя.

Но като се абстрахирам от този факт, бих искала да завърша с нещо хубаво за града, който в крайна сметка е прекрасен. Необяснимо за мен остана усещането, което Рим ти носи. В определени моменти този град наистина те кара да се чувстваш щастлив без никаква обективна причина. И за да усетите неговия неповторим дух, ви препоръчвам да посетите не само основните туристически точки, а да се разходите из случайни улички и квартали, защото там се скрие крие чарът и магията на този велик древен град.