ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

С Юлето по Пътя: Болки

Ден 13: Болки

Включвам се пряко от испанския еквивалент на Витоша 100 – Камино 800. В безсрамно ранния час, в който на нито един от нас не би му хрумнало да стане, Юлето вече е на закуска и заедно с новите си три приятелки - американки, разисквали темата за кафето и неговата геополитическа значимост. Сега, да не прозвучи самохвално, но кафето в Европа е в пъти по-добро от това в Америка. И забележете – не ние се бием по гърдите с този факт. Американките без бой си го признали. След тази очарователна дискусия и доволна от факта, че и “ний сме дали нещо на света”, Юлето напуснала албергето в Tosantos в готовност да завладее първите километри за днес. Теренът обаче се оказвал пресечен, с множество слизания и изкачвания, на места дори по-трудно проходима настилка. Към целия този коктейл, забождам и черешката на тортата – близо 40 градусова жега, която, ако е на плаж с мента в ръка, може и да изглежда далеч по-примамливо, но не и по Камино. Почивката била наложителна и Юлето отбила в бокса, под една сянка, за да се възстанови от нелеките условия на тази отсечка.

Налагала се спешна мотивационна интервенция и в рубриката "помощ от приятел" започнахме да обсъждаме колко още километра остават, по колко трябва да върви на ден, за да стигне, ще се справи ли, какво още я очаква и прочие, и прочие. Предполагам, подобни вълнения са абсолютно нормални, както и съмненията. Човек не излиза всеки ден от ежедневното си удобство, а тя не само абдикира оттам, а с такава скорост премина през огражденията на зоната си на комфорт, че свят им се зави. В края на краищата, мотивацията на Юлето се завърнала, станала, изтупала се, наместила короната и продължила напред. Никой не ѝ е обещавал да е лесно, да сме наясно.

Изпречила се нова трудност. Тъкмо, когато набрала скорост, се появила болка в бедрото и я накарала да спре отново. Осъзнала, че няма какво много да направи, спяла под първата сянка, която видяла и седнала, за да отшуми напрежението. От резервната скамейка започнах да викам: “Давай, момиче, можеш! Ти си пример, аз се гордея с теб.”, за да я накарам да измисли нещо, да събере акъла си, да строи мозъчните си клетки в две редици и да измисли решение. Фармацевтично подготвена, нашата пилигримка забъркала коктейл от обезболяващи, за който ще я помоля да изложи подробен списък, за онези от вас, които са решили да яхнат вълните на нейното приключение. След 30 минутна пауза, болката отшумяла. Пийнала лимонада, подхранила се с две варени яйца, станала и продължила. И е тук, в този момент на средата на Камино, на сцената с бурни овации излязъл поредният урок, за да ни покаже, че колкото и да сме силни, не може (не, че не може де, не бива!) да притискаме тялото си до краен предел. Защото нали се сещате за онази приказа: един път стомна за вода, втори, трети, на петия път се чупи. Дори и да почна да ръся пухкав снежец от сол върху главата ѝ, това няма да промени нищо, но определено ще си поговорим за промяна в дневния ѝ режим.

Трогва ме, когато след всичките тия еквилибристики по пътищата ми каза: “Благодаря ти, че си до мен и не - няма да ми омръзне да ти благодаря всеки ден за това, че стоически чуваш всичко от мен!”, но за това са приятелите, защото за купона всеки може, но да видим какво правим в другите моменти.

Приятелството работи 24/7, на пълен работен ден. То не си почива и не си взима отпуска.

Или си с някого и го подкрепяш в начинанията му или по-добре се unfriend-ни от листата му с приятели. Изборът е твой.

Болката в бедрото извикала в съзнанието ѝ подобна ситуация от Странджа и тъй като не е хазартен тип, Юлето решила да не опъва до краен предел жицата на поносимост на бедрото си. След 17.2 километра, в 16:06 ч местно време, се установила в алберге San Juan de Ortega, което разполагало с 62 легла и на цена от 10 евро получила едно от тях за през нощта.

Албергето се намира в Castilla y Leon, която е най-голямата по площ испанска автономна област, и която се намира в северната част на страната. Административният ѝ център е град Валядолид. На територията на днешната област са съществували кралствата Кастилия и Леон. Днес в областта преобладават две етнически групи: кастилци и леонци. Почти три четвърти от жителите на Испания са кастилски испанци, смесен народ, произлязъл от древното иберийско население, върху който са оставили отпечатъка си едни след други келтите, римляните, вестготите и арабите. Преобладаващото мнозинство изповядва римокатолическата вяра, която до 1978 г. е била официална религия за страната. С общо население от 2 553 308 души, областта обхваща провинциите Авиля, Бургос, Валядолид, Леон, Паленсия, Саламанка, Самора, Сеговия, Сория.

Засега останала тук. Почивка, слушане на тялото и пак почивка. Ето под този надслов минал днешният ден.

На другия ден, за всеобщо успокоение

Анди вярва, че човек винаги трябва да има повече от едно „негово си нещо”, иначе е загуба на талант, а той има много такива! През деня е в IT компания, а после го поемат фитнесът, салсата, поезията, първата помощ, борбата срещу домашното насилие и безброй приятели. Анди обича ранните часове на деня и можете да го видите онлайн най-често в 5 сутринта. Той е душата на всяка компания, но...