ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

С Юлето по Пътя: Нов рекорд

Ден 9: "Пия си кафе в това хубаво алберге, слушам яка музика и се готвя да потегля и ми се появява нотификация. Анди ме бил отбелязал... като в приказка."

Да ви призная, не знам кой е в по-голяма приказка. Аз, докато си изливам мозъка тук пред драгите читатели, или тя, докато среща какви ли не красоти, села, градчета и да, Хесус от предходния ден. Мога обаче да ви гарантирам, че поне за мен стана навик да "вървя" с Юлето и да се наслаждавам на разказите ѝ. Обикновено не позволявам някой да ми заема телефонния ефир за по-дълго от 5-6 минути, но в повечето случаи постоянно повтарям на Юлето: "И какво още?". В това време вътрешно скандирам като на конни надбягвания: "Да-вай, Ю-ле, да-вай, Юле!".

Започвам днешния разказ с едно лично впечатление. Тази сутрин нашата пилигримка е пила или бензин, или някаква друга субстанция. Включила турбо режима и във времевия отрязък от 08:30 ч. до 10:00 ч. навъртяла стабилните 6.4 км.

"Задобрявам!", казала си тя и седнала да закуси.

Тъй като пътуването, поне по дни, почти удари 1/3, Юлето е започнала да установява някои важни неща: например че е редно човек от време на време да спре и да послуша тялото си. Казва, че като има нужда от почивка, сяда и почива; когато ѝ се върви по-бързо, върви. Не спазва темпото на никого, само своето. Всеки по този път си е сам за себе си. Като в житейския път – сам идваш, сам си отиваш, понякога по пътя се движиш с повече антураж, понякога с по-малко.

Но колко често слушаме вътрешния си глас за тези неща и колко често се пресираме до краен предел? Трябва ли да отидеш да извървиш 800 км пеша, за да го разбереш? Явно трябва! Срещаш много хора по пътя: някои по-рядко, други никога повече не виждаш, а трети се появяват отново, когато не си очаквал. С някои искаш да спреш и да си поговориш, с някои можеш дори да повървиш, други подминаваш със скоростта на разярен глиган, преследващ жълъди, а често има и такива, с които ти е добре да си помълчиш… по пътя. Вярно е, нали? С това емисията на предаването "Аналитично с Юлето" приключи. На мен ми се зави свят, за вас не знам.

Сега малко и за пътя през Ден 9. Юлето се насладила на едно каменно архитектурно решение на младеж, чието име забравила, прилагам снимки в галерията. Не съм сигурен този експонат как може да стои толкова балансирано, освен ако Юлето, която вече била дала 30 евро за "Капчица", не му е бутнала малко на аванта от лепилото си, но е очарователно. Изобщо по този път какво ли не може да види човек. Ей така, от нищото, се появява сергия с вода, напитки, някакви леки неща за хапване и… любезен чичко, който грам английски не знае, но някак си разбира от какво има нужда Юлето.

Края на прехода за Ден 9 Юлето фиксирала след 27.1 км в градче на име Logroño. Заради предположението, че е някое от малките населени места (вече знаете за "страстта" ми към географията), почти бях публично линчуван (нарекох го "градче"). С възмущение Юлето ме нахока онлайн: "Доста по-голямо от градче, Андриане! Повтарям, Андриане!!!". Разбира се, с много любов.

Както за себе си, така и за вас, направих бърза библиографска справка и се оказа, че градчето никак не е градче, а цял град. Логро̀ньо е град в Северна Испания, разположен на река Ебро. Административен център на автономната област Ла Риоха. Има население 150 071 души (към 2008 г.). В Логро̀ньо е концентрирана почти половината от населението на областта, а освен административен градът е и икономически и културен център за Ла Риоха. Логро̀ньо става причина за спорове между кралете на Навара и Кастилия още през X век. Регионът около града е анексиран от Кастилия през 1173 г. Хайде сега футболните фенове да вдигнат високо шалчетата си, защото се оказва, че спортът в града е представен от футболния отбор "Логронес". Побратимени градове са Бреша (Италия), Виши (Франция), Дармщат (Германия).

Днес искам да ви покажа и пилигримския паспорт на Юлето:

Анди вярва, че човек винаги трябва да има повече от едно „негово си нещо”, иначе е загуба на талант, а той има много такива! През деня е в IT компания, а после го поемат фитнесът, салсата, поезията, първата помощ, борбата срещу домашното насилие и безброй приятели. Анди обича ранните часове на деня и можете да го видите онлайн най-често в 5 сутринта. Той е душата на всяка компания, но...