ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

С Юлето по Пътя: Първи 23.2 км

Обзор на събитията от предишния ден и начало на Ден 4

След като пътуването вече навлезе в основния си етап (Ден 3), а именно скитане по села, паланки и чукари, готов съм да рапoртувам и с впечатленията от първите 5 км. На някои от вас това може да се струва малко, но както е казал Нийл Армстронг, „една малка стъпка за човека – един огромен скок за човечеството!“. А и като се има предвид, че Юлето потегли в късния следобед на предишния ден, са си напълно нормално разстояние.

Относно денивелацията Юлето каза, че положението не е страшно, но спомена нещо и за минаване на Пиренеите и виждане на сметката, дано не финансовата. Така или иначе нашето момиче пристигна, настани се, дори успя да си оправи бретона и да подпие с другите странстващи френска бира.

Един от най-впечатляващите за мен факти е, че пътят Камино е като съзвездие от пилигрими. От всякакви националности и възрасти. Като пасаж от мигриращи риби, като проекция на Млечния път, но от целеустремени хора, усетили вътрешното си Аз, което им нашепва, че времето за тази крачка е дошло. Рано или късно всички се обръщаме към себе си, за да търсим онова позадрямало добро човече, което има нужда от точното време и място, за да бъде събудено – нито по-рано, нито по-късно.

Сакралността на пътя Камино е още едно доказателство, че за Юлето времето е дошло. Надявам се да се върне по-мъдра, по-можеща и повече...  повече себе си. А и самият контакт с непознати набързо, за кратко, за няколко часа е като полъх от ангелско крило – виждаш само най-доброто, усмихваш му се, взимаш частица от него и продължаваш. И колкото и хора да срещаш по пътя, ти си сам, сам със себе си, с мислите си, с красотите си, с всичко.

Докато аз се разчувствах с това лирическо отклонение, имаме отново пряко включване от нашата героиня, която съобщава, че е спала под звездите и на сутринта е била събудена от напевния глас на кокошки и някакъв друг пернат вид, който тя нарече с колоритното име френски птици. Намерила поредните авери в пътуването си (италианец, чех и ирландец, много мулти-култи, а), всички са готови да поемат по пътя. След около 10 км вече няма да са във Франция. Планът днес е да измине между 15 и 20 км или докъдето й стигнат силите. „Нямам идея къде ще спя. Където силите ми кажат.“

Ден 4 (този път привечер)

Бързам, бързам, защото днес има един доста дащен обем от информация. И въпреки че, както каза един приятел, писанията ми са като „Любов по време на холера“, смятам и днес да се разгърна пространствено и широкоекранно.

Вълнувам се, защото днес Юлето отбеляза рекордните 23.2 км, 34041 крачки и забележете, денивелация от 56 етажа. Голямо катерене ще да е било по чукарите...

Но да систематизирам експозето си. Закуска в 7! Това за повечето хора е

Анди вярва, че човек винаги трябва да има повече от едно „негово си нещо”, иначе е загуба на талант, а той има много такива! През деня е в IT компания, а после го поемат фитнесът, салсата, поезията, първата помощ, борбата срещу домашното насилие и безброй приятели. Анди обича ранните часове на деня и можете да го видите онлайн най-често в 5 сутринта. Той е душата на всяка компания, но...