Начин на живот

С Юлето по Пътя: Първи 23.2 км

„Нямам идея къде ще спя. Където силите ми кажат.“

Обзор на събитията от предишния ден и начало на Ден 4

След като пътуването вече навлезе в основния си етап (Ден 3), а именно скитане по села, паланки и чукари, готов съм да рапoртувам и с впечатленията от първите 5 км. На някои от вас това може да се струва малко, но както е казал Нийл Армстронг, „една малка стъпка за човека – един огромен скок за човечеството!“. А и като се има предвид, че Юлето потегли в късния следобед на предишния ден, са си напълно нормално разстояние.

Относно денивелацията Юлето каза, че положението не е страшно, но спомена нещо и за минаване на Пиренеите и виждане на сметката, дано не финансовата. Така или иначе нашето момиче пристигна, настани се, дори успя да си оправи бретона и да подпие с другите странстващи френска бира.

Един от най-впечатляващите за мен факти е, че пътят Камино е като съзвездие от пилигрими. От всякакви националности и възрасти. Като пасаж от мигриращи риби, като проекция на Млечния път, но от целеустремени хора, усетили вътрешното си Аз, което им нашепва, че времето за тази крачка е дошло. Рано или късно всички се обръщаме към себе си, за да търсим онова позадрямало добро човече, което има нужда от точното време и място, за да бъде събудено – нито по-рано, нито по-късно.

Сакралността на пътя Камино е още едно доказателство, че за Юлето времето е дошло. Надявам се да се върне по-мъдра, по-можеща и повече...  повече себе си. А и самият контакт с непознати набързо, за кратко, за няколко часа е като полъх от ангелско крило – виждаш само най-доброто, усмихваш му се, взимаш частица от него и продължаваш. И колкото и хора да срещаш по пътя, ти си сам, сам със себе си, с мислите си, с красотите си, с всичко.

Докато аз се разчувствах с това лирическо отклонение, имаме отново пряко включване от нашата героиня, която съобщава, че е спала под звездите и на сутринта е била събудена от напевния глас на кокошки и някакъв друг пернат вид, който тя нарече с колоритното име френски птици. Намерила поредните авери в пътуването си (италианец, чех и ирландец, много мулти-култи, а), всички са готови да поемат по пътя. След около 10 км вече няма да са във Франция. Планът днес е да измине между 15 и 20 км или докъдето й стигнат силите. „Нямам идея къде ще спя. Където силите ми кажат.“

Ден 4 (този път привечер)

Бързам, бързам, защото днес има един доста дащен обем от информация. И въпреки че, както каза един приятел, писанията ми са като „Любов по време на холера“, смятам и днес да се разгърна пространствено и широкоекранно.

Вълнувам се, защото днес Юлето отбеляза рекордните 23.2 км, 34041 крачки и забележете, денивелация от 56 етажа. Голямо катерене ще да е било по чукарите...

Но да систематизирам експозето си. Закуска в 7! Това за повечето хора е


нечовешко усилие, но километрите и пътят зоват. Да не мислите, че се е подложила на гастрономически разврат? Съвсем не. Постно, доста постно е подкарала деня само с три малки парченца хляб с масло, кафе и сок. Basta, това е. По-добре така, отколкото да пуфти като парен локомотив по пътя.

Първите 3 км са били, момент да намеря точната дума, да – доста тегави, тъй като се е наложило да се започне с изкачване по баирите. Ей така, за добре дошла. Доколкото разбирам, тази част от прехода е доста тежка (не че останалото е цвете за мирисане, ама качете вие 56 етажа, аз все още си държа на реномето, че съм хотелен тип). Цялото това действие се случва през Пиренеите, като по пътя Юлето е срещнала същите моми (Марта и Сесилия), с които се е запознала при регистрирането.

Сагата продължава и по пътя е срещнала и стадо диви прасета. Разбира се, че диви прасета. Ако не са дивите прасета, изобщо не знам за какво е тръгнала. Като ги гледам на снимката, не ми приличат много на диви, но този агро асесмънт ще оставя на компетентните в областта. По-интересното е, че е осъществила близък контакт с тях. И дори с едното прасенце са се гледали известно време (каквото и да значи това). Добре, че с майка му не са се гледали, защото както си го гледала Юлето, изведнъж се сетила, че май били опасни от време на време… Виждате, пътуването е под надслов „Feel the nature“.

Привечер Юлето пристига в едно алберге, което преди е било манастир. Church of Santa Maria De Orreaga датира от XIII век и е първата изцяло готическа църква в Испания. В известен смисъл е копие на парижката катедрала Notre Dame. Била е построена от краля на Навара, Санчо VII.

След вечеря следва и вечерният ритуал, поръска със светена вода, молитва, разглеждане на фасилитито, което като за от XIII век изглежда доста запазено.

Не знам какво се яде по този път, но от софрата, която са спретнали, мога да гарантирам, че Юлето е посрещната достойно. На цената от 10 евро само сега и ексклузивно получаваш супа, паста за предястие, пилешко за основно, десерт и много хубаво вино, а повярвайте ми, тя разбира от вино. Дори и да обяснява Cycle като „виното с чичкото на колело“, Юлето има изтънчени сомелиерски сетива.

По време на вечерната визитация и рутинните въпроси за болки в краката, мазоли, пришки, обриви, сърбежи, благоразположение на духа и други подобни, отговаря, че всичко й е на тамън. Първият сериозен преход го отчитаме като успешен.

През по-голямата част от прехода нашето момиче е пеширало самостоятелно, но от време на време се е засичало с разни хора, с които вече гордо се наричат Камино приятели. Аз не мога да си представя как ще тръгнеш с нагласата да си сам на едно такова място, като отвсякъде изскачат миденосещи хора, все пак те преживяват същото като теб. Колкото и различно да е, колкото и посвоему да е, колкото и всеки да си има различна причина защо го прави, те вървят по твоите стъпки или ти – по техните. И за този кратък момент от съществуването си се срещате, говорите за малко и разбирате, че донякъде делите една история и една съдба, обединени от символа на мидата.

Следва продължение!