ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

С Юлето по Пътя: Промяна в плановете

С Юлето по Пътя: Промяна в плановете

Поседнала на пода в стаята си, Юлето отваряше едно по едно вълшебните си лечебни мазила. Въпреки това тя все още беше вдъхновена и щастлива от разстоянието, което беше изминала днес...

12 часа по-рано

Ден 5 със зашеметяваща скорост слага отметка на списъка с емоции, които Юлето си е отбелязала да изживее: ВДЪХНОВЕНИЕ!

Ранното ѝ включване започва с това да протестира за вечерния час – 22:00 ч. Заключили албергото, спрели тока, а малко след това я откачили и от мрежата. Било казармено, казва – все едно знае какво е. Не че аз съм бил в казарма, но у дома 34 години си имам военен (старшина). Повече ѝ приляга да каже "женски метох", но предвид че Юлето е мъжко момиче, и казарма приемам.

Накратко, това експозе сочи, че Юлето по време на Камино си има режим за сън (или както искате го наречете), който е от 22:00 ч. до 06:00 ч. Но така или иначе не ми се вярва да умираш да сърфираш из Интернет след 25 км преход...

В 07:44 ч. Юлето закусва в компанията на очарователни господа пилигрими. Стегнала е раницата, пременила се е със Satori, нагиздила се е наш'та хубостница и е готова да поеме към днешния преход. След първите 3 км сред гори и полянки, "ама като тези от приказките" (държеше да го напиша), Юлето засича на радара си старите познайници Винченцо и Петър (предполагам е Питър, ама като го е кръстила Петър, Петър да е). И о, Алелуя! – намират дълго търсения магазин, от който Юлето да закупи ценна стока номер 63, а именно - секундно лепило. Изглежда ви съвсем нормална ситуация, нали – ей така, разхождаш се по Камино и изведнъж се сещаш, че нямаш "Капчица". Но позволете да ви дам малко повече background на ситуацията.

Както си подскачала и си подпявала в гората предишния ден, Юлето изведнъж се подхлъзнала и леко паднала. Всъщност тя не пада никога, просто скоростно е решила да поседне. Не знам това действие като слалом ли се е развило, но планинарска обувка да разлепиш така, че да се наложи интервенция с "Капчица", си е постижение. Ако има други ентусиасти за Камино, не забравяйте да си вземете и 2-3 тубички лепило, ей така за разкош, съветва Юлето при прякото включване вече от испанските земи.

Към 13:00 ч. изминава 12-ия километър и с видимо задоволство сяда да обядва сандвич с яйца. Как Юлето се разбира с хора, с които не говори общ език, за мен остава и до ден днешен пълна мистерия, но господин, който никакъв английски не владее, е успял да я разбере какво иска и да ѝ даде храна и вода.

След целодневен преход и преминати около 25 км се установява в Zubiri, малко и китно градче в провинция Навара, с население едва 435 човека. Колкото и малко да е, все пак в TripAdvisor го има и го препоръчват. Самото алберге, в което нощува, е съвсем до реката.

Първите прозрения са налице. Решила е да спазва собственото си темпо и слуша сигналите на тялото си да ходи бързо, когато ѝ се ходи, да сяда да почива, когато е изморена, да не се пренавива. Преходът е сериозен, а това трябва да е удоволствие въпреки появяващите се физически болки и дискомфорт от време на време. Но като се е хванала на хорото, ще го играе.

Не знам дали законът за привличането работи или не (може би по-скоро работи), но цял ден си е мислела за кисело мляко и ето че то се е появило на вечерята. Стаята била приятна, спи с още 10 човека, без джендър разделение, всички накуп, който каквото легло хване и си хареса. Кацаш за малко и утре продължаваш към новия хоризонт и новите гледки…

Поседнала на пода в стаята си, Юлето отваря едно по едно вълшебните си лечебни мазила. Въпреки това тя все още е вдъхновена и щастлива от разстоянието, което е изминала днес... Първото мазолче напомня, че всичко това, което прави, си заслужава. Намазва го, обува си чистите чорапки и отива да се забавлява с другите пилигрими. Разговорите с тях се пренасят на друго ниво – без значение от пол, раса, националност, социален статус и т.н. Говорят си за пътуването и успехите на всеки един, независимо колко малки са те.

"Не е важно колко си бавен! Докато се движиш, си по-бърз от този, който седи на дивана."

Ден 6 обаче донася сериозен обрат в плановете.

Анди вярва, че човек винаги трябва да има повече от едно „негово си нещо”, иначе е загуба на талант, а той има много такива! През деня е в IT компания, а после го поемат фитнесът, салсата, поезията, първата помощ, борбата срещу домашното насилие и безброй приятели. Анди обича ранните часове на деня и можете да го видите онлайн най-често в 5 сутринта. Той е душата на всяка компания, но...