ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

С Юлето по Пътя: Промяна в плановете

Ден 6

Няма да се спираме на самия преход. Картината е от ясна по-ясна. Красиви природни картини, патки, гъски, зеленина, с една дума – природа. Прилагам n на брой фотографии, които могат да ви докоснат до преживяването на Юлето, изобщо, да я направят фотограф на National Geographic.

По-интересното е, какво се случва вечерта. По план график пристига в Памплона в 18:00 ч. местно време. Всякакви симулации, планове, ниво на изкачване, слизане и пр. са пресметнати за стотиците години, през които този преход съществува, но както всеки модел, така и този си има бъгове и статистически грешки.

Кой да отчете например, че по това време може да има фиеста в Памплона? Сега моля природозащитниците рязко да си запушат ушетата и очетата… Борба с бикове! Ама не такива на арена, където някой, на когото частите на тялото не са му толкова ценни, е решил да се тества срещу разярен бик. Тук става въпрос за такива битки, за които се строят ограждения и се пуска де що бик може да се намери в града. Или иначе казано… ¡Viva San Fermín!

По обед се изстрелва ракета от балкона на кметството в Памплона, Североизточна Испания, и фиестата на Сан Фермин започва за поредна година. Ако не ви е приятно да гледате борба с бикове, има редица шарени събития, подсъбития и минисъбития, които включват дори фестивал на виното и храната. Така, празник като празник. Весели, пияни, засмяни, някои надрусани, но доволни от живота и честващи празника в Памплона, хората могъщо са окопирали де що има места за пребиваване. Разбира се, останали са само най-скъпите хотели, в които нощувката е 70+ евро. Но Юлето решава, че чак толкова парижанската няма да я дава. За зла беда обаче няма нито едно свободно алберге. И като казвам нито едно свободно, имам предвид НИТО едно свободно легло. Единственият вариант за нея остава да нощува на улицата. Явно е изглеждала доста отчаяна от живота, защото една жена я спряла и ѝ набутала сладолед в ръцете:

"Ще се оправиш!"

Много мило, нали? Юлето бързо трябва да измисли план за спасение. Допитвайки се до един човек, решава да хване автобус за Пуенте (кое точно Пуенте, тя не уточни, но твърди, че е на 20 км от Памплона). И тук, драги ми читатели, става много ясно, че да планираш Камино с точност, не е като да планираш някой европейски проект. Помните кога Господ се смее най-много, нали? Когато човек си прави планове.

Та иначе подредената и планираща Юле трябваше да си плесне два шамара, да се опомни къде се намира, да си събере акъла и много бързо да се ориентира в обстановката. Благодарение на тези действия Юлето успя въпреки разочарованието да признае пред себе си, че просто някои неща няма как да ги предвидиш (+1 точка за експириънс и житейски урок).

Звучеше ми малко тъжна, защото хората, които беше свикнала да вижда (имаха много общи теми, говореха си), сега изостанаха с 20 км назад. Може би никога повече няма да се засекат по маршрута. Но това му е хубавото на живота, когато си отиват старите хора. Защото те са изживяно събитие, от което си взел максимума, научил си си уроците, удовлетворил си своите или техните потребности и трябва да ги пуснеш да си ходят, да си вървят по пътя, защото ролята им в твоя живот (или твоята в техните) вече е изиграна и няма какво повече да си дадете. И е хубаво, когато ги пуснеш, защото отваряш място за нови хора, познанства, роли, сцени и преживявания, за нов опит, нови планове, нови хоризонти и нови мечти за покоряване.

Следва продължение...

 

Анди вярва, че човек винаги трябва да има повече от едно „негово си нещо”, иначе е загуба на талант, а той има много такива! През деня е в IT компания, а после го поемат фитнесът, салсата, поезията, първата помощ, борбата срещу домашното насилие и безброй приятели. Анди обича ранните часове на деня и можете да го видите онлайн най-често в 5 сутринта. Той е душата на всяка компания, но...