Начин на живот

С Юлето по Пътя: Тръгваме!

Юлия Андонова по легендарния Camino – 800 км пеша през Испания. Това е нейната история.

Март 2018 г.

– Анди, аз мисля да правя Камино през юли тази година.
– Ами добре, Юле, но не знам за какво става дума.
– Става въпрос за 800 километра ходене пеша.

Така започва историята на това пътуване.

Когато една от приятелките ми, Юлия Андонова (Юлето), споделя за намеренията си да се впусне в този екшън, решавам, че ще ходи на екскурзия. Безграничният ѝ ентусиазъм обаче запалва една червена лампа и на второ четене вече не ми звучи като да отиде на шопинг до Испания за уикенда и да се върне с поне 10 торби нови дрехи. Напротив, от нейните уста звучи като нещо грандиозно! Пиша Camino и Google едва ли не ми се скарва, че не знам за какво става въпрос...

Всяка година стотици хиляди хора изминават този преход по всевъзможни начини – повечето пеша, а някои решават да си спестят усилието чрез велосипед, дори и с кон. Маршрутът започва някъде в Европа и приключва в Сантяго де Компостела, Северна Испания. Крайната цел е поклонение пред мощите на свети Яков, един от апостолите на Исус Христос. Това поклонение се практикува от векове и логично, в началото е било от религиозни подбуди, докато в днешно време спортната злоба проговаря и доста от хората се хващат на хорото, за да видят дали ще могат да извървят 800 км пеша. И всичкото това през повече от 1800 архитектурни паметника. Grande!

Юли 2018 г.

Ден първи! След месеци подготовка, инструкции, наставления, съвети и какво ли още не, денят е 3 юли, часът е 19:25 ч. местно време, лилавата раница от 12.5 кг е на гърба ѝ. Юлето е на Терминал 2 и излита със самолет Airbus 321, изпълняващ редовен полет по направление София – Барселона. "Дами и господа, моля заемете местата си и затегнете коланите.", проговаря старшата стюардеса и след 3 часа: "Bienvenido a Barcelona!".

Точка 1 от дневния ред е да намери банкомат и да не си забрави раницата до него, както вече се е случвало. Време да разгледа красотите на Барселона, не остава, защото е почти 23:30 ч., а на другия ден следва ново пътуване към Памплона.

И така, някак набързо, Юлето загърбва офисната си работа за един месец и потегля да търси своето Аз. Казва се, че човек тръгва по Камино едва когато е духовно готов. Рано или късно всички се обръщаме към себе си, за да търсим онова позадрямало добро човече, което има нужда от точното време и място, за да бъде събудено – нито по-рано, нито по-късно.

Ранна утрин на ден 2, петлите още не са пропели и първият слънчев лъч не е пробил нощната тъмнина, а Юлето вече е готова да се гмурне с финес в новия ден. Приоритетна задача е закупуването на щеки за ходене от "Декатлон", тъй като не е особено разумна идея да си ги набавя от България и да ги пренася през летища и терминали. Все пак никой от нас не иска да я чете по вестниците с гръмките заглавия "Млада перничанка пренася хладни оръжия. Къде сбърка държавата?", нали?

Щеки като щеки, но тя си ги избира като онзи виц за блондинки в стил "Каква кола караш? – Ами червена". За капак, е на косъм да си купи скъпоструваща козметика, който опит буквално пресичам в последната минута и заявявам, че е редно по-пилигримската да я кара (б.а. ПИЛИГРИМ: 1. Посетител на светите места; поклонник; 2. прен. Пътник, странник.).

Доволно оборудвана само с важните козметични препарати, нужни на всеки решил да се сбори с 800 километра (детска пудра, кремове за крака и пр.), Юлето се отправя към


точката за изтегляне, където буквално купува последния билет и след 488.63 км железопътна линия се оказва в Памплона, административен център на Навара, с население от 195 853 според местното преброяване от 2015 г. (горе-долу колкото Бургас си го представям). По пътя среща майка и дъщеря, които като нея са решили да се запишат в аналите на Камино. Заформя се приятен разговор не за нещо конкретно, а ей така, защото с непознат понякога се говори по-лесно. То е като да хвърлиш ненужен товар в реката – след две минути течението го е отнесло и никога повече няма да го видиш... нито товара, нито същата тая вода, която е минала покрай теб.

Ден трети сменя не само града, ами и рязко изваждам пинчето от географските предели на Испания и го забождам като пеперуда на карфица на френска земя. От Памплона, с автобус, право в Сен Жан Пие-дьо-Пор – начало на един от най-известните маршрути за прехода Камино, който се нарича Camino Francés. Следва пристигане, регистрация, получаване на пилигримски паспорт и мида (символ на свети Яков и на пилигримите, които изминават пътя).

Отварям грандиозна скоба, за да подчертая, че виждайки формуляри за попълване, Юлето подскача от вълнение и веднага си спомня за така обичаната си и надлежно водена от нея офис работа. За щастие или не, това са единствените формуляри, които ще трябва да попълва. Тази административна радост приключва тук и сега в Сен Жан Пие-дьо-Пор. Оле!

С новите си приятели от Бразилия, Испания и Дания Юлето бива насочена за изтегляне по посока първия преход пеша, завършващо с финално показание на километража от 5 км. Точка на акостиране – някъде по пътя, в едно от многобройните албергета. За сведение на посрещачите, алберге е нещо като нашите хижи, в които помещенията са с разнообразен капацитет – има и с по 6-8 легла, но някои са с 40-50. Обикновено двуетажни. Съществуват общински и частни албергета, цените варират (понякога са безплатни) в общия случай между 5 и 8 евро, а в някои части от пътя – например преди Сантяго и в самия град, могат да достигнат 12-18 евро. Баните са общи, чаршафи има, но почти всички пилигрими спят в спалните си чували. Положението е военно! Точка.

Ден 3: Успешен! Следва продължение...