Начин на живот

С Юлето по Пътя: Зад кулисите

Алберге не е хан, в който можеш да влизаш и да излизаш, когато си пожелаеш.

Ден 7 и следващи 23 км. Макар климатичните условия да не били много благосклонни, а по-скоро характеризиращи се с могъщ пек над голи полета, по които се пукали и камък, и дърво, и всичко, Юлето целеустремено продължила напред, за да покори следващото алберге. Днес в моя разказ отварям вратата на едно такова, за да ви запозная с Правилника за вътрешния ред и функциониране на албергетата. Или иначе казано с ПВРФА (това е мое хрумване, предполагам, че подобно нещо не е заведено в никакво испанско деловодство).

Без пилигримски паспорт не може

Алберге не е хан, че да влиза кой когато си поиска. Наличен е строен ред и дисциплина. Оставам с впечатлението и че да се... как да кажа… метнеш или решиш на подобен преход, някак не импонира с пиенето на бири до късна доба предната вечер. В момента, в който видиш "Access granted" до дадено алберге, се сблъскваш със строго разписание (подобно на завеяна чатеща гимназистка - в стъкло на витрина). Същото това разписание чинно ти посочва какво и как трябва да спазваш във времевия интервал, по-известен като престоя ти в съответното алберге.

Няма да има червен килим и аплаузи

Обикновено работното време на тези хижи (или хостели) е от 12:00 ч. до 22:00 ч. В тези часове можеш да се регистрираш и настаниш. В 22:00 ч. магията, наречена електричество, бива изключена (в някои в 23:00 ч.), а главната врата - заключена. Ако се намираш в частно или в по-модерно алберге, вратата може да има код и при добра воля стопанинът да ти го даде, за да можеш да влезеш и по-късно, но трябва задължително да си се регистрирал преди 22:00 ч. местно време. Бързо става ясно обаче, че няма да бъдеш посрещнат с червен килим и аплаузи, ако почнеш да тракаш тепърва някакви канчета, да вдигаш шум, да си оправяш багажа и други подобни присъщи на неорганизираните хора дейности.

В 07:00 ч. на другата сутрин електричеството е вече включено и имаш точно един час, за да закусиш, да подготвиш тоалета си, да си стегнеш багажа и... газ към следващото приключение! В 08:00 ч. всички пилигрими трябва да са напуснали хостела, за да може съдържателите му до 12:00 ч. да го подготвят за следващата смяна/нощувка. Както сами виждате, схемата е доста стегната.

След 20+ км преход надали на някого ще му се иска положението да е "скари, бири и оркестърът да свири"

Аз по-скоро го разбирам така:

1. Пристигане;
2. Регистрация;
3. Настаняване;
4. Баня и тоалет;
5. Вечеря;
6. Разговори с други пилигрими/социални контакти;
7. Вечерни процедури (да се обгрижат мазоли или рани, а някои като Юлето да си залепят обувките за втори път);
8. Л
ека нощ.

На сутринта:

1. Събуждане;
2. Баня и тоалет;
3. Приготвяне на багажа;
4. Закуска и/или разговори с други пилигрими/социални контакти;
5. Усмивки, "Buen Kamino!";
6. Насочване и напускане през гейта.

"I can’t believe you are here!!!"

Преходът на нашата героиня бил вълнуващ, защото


срещнала (когато си говорeхме по телефона и чух пронизителен писък от щастие и вълнение, с което децибелометърът ми счупи пета октава) двете моми, с които се беше запознала по време на регистрацията си за пилигрим. Tо бе вълнение, то бе щастие, то бе "I can’t believe you are here!!!" и изобщо всякакви радостни възгласи.

Това пътуване е точно като живия живот, queridos amigos. Вървиш все напред и изведнъж хоп, изненада, появяват се някои приятни лица от миналото, които си мислел, че никога повече няма да видиш. И за пореден път си строяваш всички мозъчни клетки и се заричаш НИКОГА да не казваш "НИКОГА" (е, поне до следващия път!).

Доволна от срещата, Юлето седнала да обядва на една росна полянка, захвърлила екипировката си, влязла в режим "...на една страна захвърлил пушка, на друга - сабя, на две строшена" и необезпокоявана от никого и нищо се наслаждавала на този пилигримски рай. Bon appetit!

След 23 км ходене, Юлето успешно акостирала в Естела - град, разположен в автономната област Навара в Северна Испания. Естела е с население 14 251 души (2011 г.). Градът се намира югозападно от Памплона, близо до границата с Ла Риоха и Áлава. Основан е през 1090 г., когато мястото, разположено върху укрепеното селище Лизара, получава харта от памплонския крал Санчо Рамирес. Градът се превръща в един от основните по пътя на св. ап. Яков към Сантяго де Компостела и процъфтява от честите преминавания на евреи и на най-ранните обитатели на област Навара. Благоденствието му води до развитие на романската архитектура, добре представена в църквата "Сан Педро де ла Руа", Паласио де лос Рейес де Навара, църквата "Сан Мигел" и други. И между другото, в Естела се провежда колоездачното състезание "GP Miguel Indurain".

Разбира се, ако остане Юлето незабелязана, това просто няма да е тя. Та по тоя повод когато пристигнала в албергето вечерта, се разпоредила, че не желае пилигримско меню за 10 евро, което общо взето е колкото двудневната дажба на три малки китайчета. След като сервитьорът превъзмогнал първоначалния шок (човечецът явно очаквал де що пилигрим му се натресе, да е изплезил език до земята и да иска да погълне поне едно пълнено прасе с пъдпъдъци), с нашето момиче се договорили по мъжки за омлет (така де, няма нужда вечер от бургери) и йогурт.

Друго не й оставало на Юлето след това, освен да премине към точка 8 от ПВРФА.

Следва продължение…