Начин на живот

С Юлето по Пътя: 10 факта за Камино

Символът на Камино е жълтата мида.

Всеизвестен факт е, че историята и географията са две от петте ми най-крехки области на познание. Толкова крехки, че перо да падне върху тях, ще ги потроши. Затова, когато някой ми зададе въпрос от подобно естество, или ставам по-нисък от тревата и си трая, или бавно и без резки движения се обръщам на другата страна, правейки се, че не става въпрос за мен. 

Но Юлето не спря да говори за Камино пет месеца, което ме принуди да направя кратка библиографска справка за десетте най-известни факта за пътя Камино. 

Поред на номерата, както следва:

1. Повечето хора, с които споделих, подобно на мен мислеха, че едва ли не Камино е един единствен път, ограден с въженца. Всъщност съществуват много маршрути, които започват от различни места в Европа – Франция, Португалия и Испания. Но най-известният е този, по който е тръгнала Юлето – Камино Франсес (Френският път), започващ от Пиренеите във Франция, с дължина 800 км. В ходене това е около 5 седмици, дано ѝ стигне отпуската.

2. В миналото се смятало, че за поклонника Камино започва, когато той напусне дома си.

3. Чудех се защо на Юлето ѝ беше толкова важно да се сдобие с мида, която да закачи на раницата си. Отговорът: символът на Камино е жълтата мида. Тя присъства и по самия маршрут като ориентир за посоката. Отделно от това е налична и допълнителна маркировка – жълта стрелка.

4. Не може да "минете метър" със сертификата за Камино. Трябва да сте изминали поне 100 км пеша или поне 200 км на колело по маршрута, за да ви го издадат. На финала това се доказва с пилигримския паспорт, в който трябва да събирате печати поне веднъж на ден. Най-лесно е да го постигнете, като си взимате печати от албергетите, в които нощувате. Горе-долу на година около 200 000 човека получават подобен сертификат.

5. Паспортът е необходим и за да ви допуснат да нощувате в алберге (обществени общежития). Няма как да си резервирате алберге предварително. А и още нещо като плюс за пешеходците – те имат предимство при настаняването пред велосипедистите.  


6. Внимание, следва важен факт. Камино де Сантяго се смята за третото по важност поклонническо пътуване за католиците след Йерусалим и Рим.

7. Твърди се, че годишно 90% от хората изминават Камино пеша, 9% – с колело и 1% – на кон. Средно 100 души годишно успяват да изминат маршрута с инвалидна количка. Респект!

8. Според някои източници нулевият километър на Камино всъщност не е в Сантяго, а на нос Fisterra, смятан от предхристиянските общности за "края на света" и за място на магически сили. Но в Сантяго де Компостела се намират мощите на свети Яков, с поклонение пред които завършва и самото пътуване. Поради тази причина градът е обявен за крайна точка.

9. Интересно е демографското разпределение по националности. Почти половината от поклонниците по пътя са испанци, следвани от италианците, германците и португалците. За Юлето нищо още не се казва в статистиката, но това е само защото тя е в началото на пътуването си. Чакайте да стигне финала.

10. Датирането на Камино де Сантяго е още от XII век – с първия "пътеводител", който се нарича Codex Calixtinus.

С това библиографският тур приключва, защото бързам да спиша следващото приключение на Юлето.

Очаквайте още…