С Юлето по Пътя: Повелителят на метала

Ден 8

Оля, чикос и чикас!

Днес мисля да облека разказа си за приключенията на Юлето с впечатляваща фотосесия на километри пътища, села, паланки, винени чешми, църкви и какво ли още не. Но нека започна отначало.

Хесус! Как да не се влюбиш в ръцете му?! Та той извайва чудеса с тях пред смаяните погледи на минувачите. Сигурен съм, че Юлето е останала със зяпнала уста (и аз бих, гарантирано!). Ковач по природа, професия и призвание е Хесус. Да подчиниш метала в ръцете си, при това с лекота, е нещо, заради което веднага си удрям челото в земята с дълбок поклон.

И тъй като, освен всичко останало, Юлето е и титаничен ценител и любител на виното, не се сдържала да позира с дизайнерското решение, което можете да видите и оцените в приложената галерия. Не стигнало това, ами фиаското било завършено не с какво да е, а с чешма, от която течало руйно вино. По снимките виждам, че хората много културно си минават покрай нея. В България е много вероятно людете да се точат с тубите, все едно някой утре ще дойде и ще прибере цялото вино во веки веков. Амин!

Не особено вълнуващо е пред теб да се изблещи отсечка от 10 км голо поле, пек и само това. Безвремие, в което се прокрадват малки сатанински мисли на отчаяние. Юлето обаче си има супергерои, като нашия обичан приятел Атанас, и благодарение на финалните му снимки от прехода Ком-Емине някаква божествена сила се явила точно в този момент. Манна небесна се изсипала от нищото и една вендинг машина се материализирала до прежаднялата ни пилигримка. Седнала тя, отдъхнала за 10 минути, протегнала крака, раницата на гърба, щеките в ръце и с бойна и ведра стъпка продължила да бори тия 800 км, за които е тръгнала.

Стабилен ритник на мотивацията ѝ във второ действие от прехода нанесли Алек от Хърватска и Джордж от Щатите. Незнайно откъде, появили се и те и горе-долу положението било "Волтрон е сглобен!". Юлето отново заковала зашеметяващите 23 км (+1, че вечерта обикаляла малко насам-натам). Финалната права на горещия ден била премината с блясък в очите от умиление. Цялото това действие се разиграло на площада при църквата "Санта Мария", на който заедно с Джейми финиширали (не съм сигурен дали не става дума за Джордж, защото Юлето е толкова силна с имената, колкото аз с географията).

Църквата "Санта Мария", тази монументална богато украсена сграда, е построена и реформирана между XII и XVIII век. Отличава се с редица стилове, включително късно романски и прото-готически, но и ренесансов и бароков. Във вътрешността има внушителен олтар от XVII век, където е изрисуван готически образ на Мария, както и други олтари в рококо-бароковите стилове. И понеже в таз Испания Марии много, падна голямо търсене в Google на въпросната църква. Разбира се, за да съм сигурен, че е точната находка, имаше "Открийте десетте разлики със снимките на Юлето". Та това е една от ония 1800 архитектурни и културни забележителности, за които ви споменах в едно от предишните включвания.  

А за църковно ориенираните ето и брошура от самата църква, която достига до вас с любезното съдействие на нашата странстваща пилигримка.

Да ви споделя, много искам да си имам центрофуга у нас. И когато ме попитат за какво я искам, ми ей така, да си я имам и да си центрофугирам. Но такова пилигримско решение като това, на което се натъкнала Юлето, НЯ-МА. Била

---

много впечатлена как хората си извъртали дрехите на него, за да съхнат по-бързо. На нас това може да ни се струва доста допотопно и примитивно, но искам да ви кажа, че в някои албергета няма перални. Връчват ти легена и студената вода и ако протестираш, не че ще ти кажат нещо, но веднага в погледа би им ще се прочете "Тя баба ти все с Whirlpool е прала!" (или поне аз бих го разбрал по този начин). За щастие, това алберге освен с доста прилична кухня било оборудвано и с пералня. А това означава, че времето, което иначе отива за пране на ръка, сега било оползотворено в приятни разговори за знайни и незнайни испански приключения по Камино.

Втори финал на вечерта: в албергето, отново с чаша вино, приказки и преподаден урок от страна на Юлето за това как се третират мазоли. Заблуден младеж, тъкмо преди да спука мазол, имал неблагоразумието да попадне във визуалния обсег на нашето момиче. Като се разлютила нашата мома, като му дръпнала една лекция (да живеят курсовете по първа помощ и наставленията на Атанас!), момъкът буквално занемял и оглупял от възхищение. Не заради нещо друго, ами заради полезната информация, с която нашата героиня го снабдила, и то for free… Така де, грижа си трябва, защото един от най-яките комплименти, които можеш да получиш по тези георграфски ширини, е:

"Много са ти хубави краката!"

Още един прекрасен ден, наситен с много радост, вълнение и абсолютно нови емоции, които Юлето според мен не би намерила в България. Нито би намерила същите хора. Може би по-добри или по-лоши, но точно като тези по Камино у нас няма.

Това е то да усетиш пътешественическия чар, и то с... чаша вино. Наздраве от Испания!

Следва продължение...