Ден 10: Срещи
Buenos días, señoras y señores.
Днес Юлето станала рано, защото време за мотаене нямало. В 07:30 ч., с познатата лилава раница, тежаща 12.5 кг, се изнесла от албергето и пуснала крачкомера за днешния преход. Както се е засилила, в аритметична прогресия, скоро може да удари 30 километра ходене пеша.
“За протокола – вървя и боли, но не се отказвам”, самоотвержено вметна по телефона.Все пак звучи весела и амбицирана. Оказва се, че вчера едно от мазолчетата (не мога да си представя никой друг освен нея да говори с такова умиление за това) се оказало не едно, а цели три и то едно до друго. Но днес докладва, че са третирани, облепени и въпреки, че боли (той и животът боли, ама го живеем) се надява болката да отшуми и да продължи прехода си по-леко.
Докато се ориентирала по вече не толкова пресечения терен, попадала на една грандиозна църква, за чийто олтар речниковият ми запас обявява код "червено", вдига белия флаг и напуска демонстративно.
Тонове кован материал са концентрирани в това умопомрачително и величествено творение на изкуството. Не, наистина, думи нямам, затова само ще изложа фактите, които открих. Асунсионската църква в Наварете е каменна конструкция, изработена от три части и орбитално оформен покрив. Строителството започнало през 1553 г. от Juan Vallejo и Hernando de Mimenza и включило скални каменолози като Juan Perez de Solarte и Peder de Aguilera. Църковният дизайн съставя три тела с по два сегмента всеки, с по-ниски и по-тесни страни. Кръстната форма е добре очертана и куполът завършва с ъглова апсида, направена от пет панела. Коринтските колони са проектирани от Juan de Vallejo с помощта на реномирани каменоделци, които допринасят за превръщането на тази църква в един от най-хубавите паметници в Ла Риоха. Главният олтар е внушителна структура, разположена в централната зала. На сутерена се разкриват различни сцени, включително Богоявление, както и образи на Свети Йоан Кръстител, Свети Петър, Свети Павел и Свети Йоан Евангелист. На върха има четири барелефи, свързани с живота на Света Богородица. Основната работа е започната от Fernando de la Pena през 1694 г. и завършена през 1698 г. Няколко години по-късно скулпторът Jose de San Juan y Martin допълнително разширява реликвата.
След тези църковни архитектурни забележителности, Юлето продължила пилигримския си
Андриан Георгиев
Анди вярва, че човек винаги трябва да има повече от едно „негово си нещо”, иначе е загуба на талант, а той има много такива! През деня е в IT компания, а после го поемат фитнесът, салсата, поезията, първата помощ, борбата срещу домашното насилие и безброй приятели. Анди обича ранните часове на деня и можете да го видите онлайн най-често в 5 сутринта. Той е душата на всяка компания, но...
;void(0);){kind=link}
