Саами, единственото признато коренно население в Европа, живее в северната част на Скандинавския полуостров, известна още като Лапландия. Става дума за регион, разположен между Норвегия, Швеция, Финландия и Русия. Към момента саамите наброяват от 75 000 до 100 000 души.
От незапомнени времена те населяват и използват големи територии от Северна Феноскандия (физикогеографска област в Северна Европа) за риболов, лов и отглеждане на северни елени, ресурси, които са съществена част от тяхната идентичност. След създаването на шведската държава през Средновековието, започват да плащат данъци за земята, която притежават.
Ситуацията се променя през 1673 година, когато шведската корона издава декрет, за да окуражи земеделците да се установят в северната част на страната, смятана за див и необитаем район. От този момент саамите постепенно изгубват правата си върху земята.
Ничия земя
За политиците и туристическата индустрия Лапландия продължава да е див район. Всички се научиха да говорят по този начин, вместо да я смятат за територия на един народ и културата му, обяснява Мей-Брит Йоман, изследователка на саами в Центъра за мултидисциплинарни проучвания върху расизма на университета в Упсала.
Тези убеждения са резултат от биологичния расизъм от началото на 20 век, според който народът саами е твърде примитивен, за да се грижи за земята си. Оттук и идеята, че територията трябва да бъде използвана от този, който знае как да я управлява по най-добрия начин, според изследователката.
Колонизацията на север продължава, твърдят саамите и поддръжниците им, само че днес е придобила различен "зелен" оттенък.
Националните и чуждестранните компании правят като шведските власти в миналото: присвояват си земя с претекста за "зелен" или енергиен преход, пише изданието "Воксюръп", цитирано от БТА. Логиката обаче остава същата: Северът е див, никой не живее там, тоест лесно могат да се развиват нови проекти, обяснява 43-годишният политик саами от шведската Партия на зелените Хенрик Блинд. През последните години той се бори срещу отварянето на мина за добив на желязна руда в района на Калак, на 40 километра от Йокмок, където живее и работи. На 22 март обаче шведското правителство даде зелена светлина за проекта на британската компания Beowulf mining въпреки протестите.
В търсене на суровини от критично значение
Темата за правата върху земята на саамите продължава да е много обсъждана в Швеция. Комисията за установяване на истината, която през ноември 2021 година започна разследване за злоупотреби, извършени от шведското правителство към коренното население, ще се заеме и с тази тема.
Шведският Север е богат на така наречените суровини от критично значение, които са много важни за енергийния преход. Редкоземните метали - литий, кобалт, никел, графит, са необходими за производството на батерии (най-вече за електрически превозни средства) и вятърни турбини.
Въпреки сериозните протести срещу нови проекти за извличане на минерали, Швеция остава вярна на програмата си и се стреми да премине изцяло към възобновяеми източници на енергия до 2045 година.
Така тя ще стане една от първите в света страни, изцяло отказали се от изкопаемите горива (Финландия обаче разчита да постигне същото до 2035 година).
През 2015 година правителството стартира инициативата "Швеция без изкопаеми горива", чиято цел е да "идентифицира пречките и възможностите за ускоряване на развитието" и да подготвя политически предложения за правителството.
Устойчивото извличане на минерали, базирано върху електрифицирането на мините и употребата на биогорива, е част от стратегията, както и вятърните централи. В момента вятърната енергия задоволява 18 на сто от търсенето на електричество в Швеция, останалата част се произвежда от ядрена енергия (40 на сто) и хидроелектрически централи (45 на сто).
Увеличеното производство от вятър ще позволи да се изнася енергия за останалата част от Европа и ще спомогне да се намалят вредните емисии на континента.
Продължава на следващата страница...
По-голямата част от предвидените паркове за вятърна енергия ще се строят в северната част на страната до 2023 година. Защо? Позицията е перфектна, духа много вятър и никой не живее там твърди Томас Риклунд, говорител на компанията Svevind, подсилвайки мита за необитаемия север. Понастоящем Svevind строи Markbygden 1101, най-големия вятърен парк в Европа.
Клауза за мълчание
Преди 12 години, когато шведското правителство възложи концесията за този огромен вятърен парк, който се разпростира на 450 квадратни километра, представителят на общината Йонас Лундмарк използва същата аргументация в интервю по радиото. "През последните 50 години населението намаля постепенно и ничии интереси не се нарушават", заяви той тогава, пропускайки да спомене саамите.
Според Риклунд в момента има слабо противопоставяне на строителството на вятърен парк, тъй като компанията е изплатила компенсации.
Еленовъдите от своя страна потвърдиха официално, че не могат да говорят за евентуални проблеми заради клауза в договорите, които са подписали, която налага мълчание.
Според някои научни изследвания вятърните паркове оказват влияние на миграционните маршрути на дивите елени и влияят на благосъстоянието им, тъй като шумът от турбините ги плаши. Саамите се опитаха неколкократно да спрат строителството на "Маркбюгден" между 2010 и 2013 година, но без успех.
Ентусиазмът за инвестиции във вятърна енергия в Швеция започва да намалява. Неотдавнашно проучване на университета в Гьотеборг показа, че подкрепата за инвестиции във вятърна енергия на национално равнище е намаляла от 80 на сто преди 10 години до 45 на сто през 2020 година.
Саамите имат много поддръжници в борбата срещу така наречения зелен колониализъм: от шведите, които се безпокоят за унищожаването на природата, през шведската църква, до екоактивистите.
Швеция и Норвегия обаче наложиха брутални режими на саамите, за да ги приобщят към западния модел и да ги модернизират, нанасяйки щети на културата, езика и начина им на живот, включително и посредством енергийни проекти, допълва "Воксюръп".
Най-устойчивите градове в света са подредени в класация
