1. Антилопи гну. Минаваме през гейта на резервата Масай Мара в Кения. На сафари сме! За пръв път. Кога ли ще видим животни? Само 50 метра по-късно пред нас се материализират стотици антилопи гну. Направо да ти спре дъхът. Едри красавци с лъскави сиво-кафяви тела, конски гриви и огромни космати муцуни. Докато колата ни минава покрай тях, отнасяме опулените им погледи, а те – нашите. Гледат ни застинали, налапали суха трева в устите си. Някои пресичат пътя ни и започват да препускат с подскоци, въртейки главите си в различни посоки. В стадото има малки бебета, залепили се за майките си, тийнейджъри и възрастни. Някак се влюбвам в гнутата. Те придават вълшебна романтика на саваната.
През следващите дни минаваме през огромните пространства и любимите ми стада гну се простират, докъдето поглед стига. Сезонът на миграцията е. Повече от милион и половина гнута покриват равнинните и ниските хълмове. Тук-там се белеят и зебрите, които са чести техни спътници.
По време на миграцията около четвърт милион гнута губят живота си. Това е и най-щастливият период за лъвовете и другите хищници, защото имат обилна храна на разположение денонощно. Многократно виждаме непокътнати трупове на антилопи. Лешоядите все още не са ги надушили, защото някъде глозгат други останки. А лъвовете са счупили вратовете на гнутата или за забавление, понеже са достатъчно сити, или за да обучават малките се на лов.
2. Лъвовете. Представях си, че може би ще видим лъв в далечината. Надявах се, че ще се натъкнем и на прайд някъде. Изобщо не ми е минавало през ума, че ще наблюдаваме лъвове отблизо и че ще прекараме време с тях. Виждаме ги няколко пъти. Но има две срещи, за които искам да разкажа.
Първа среща. Следобедна почивка на семейство лъвове върху една скала. Разстояние от нас: 5-6 метра. Лъвът е разстлал гривата си върху сивата скала и спи. Женските се излежават и гледат лениво в далечината. Две малки кръжат около тях. До скалата сме се наредили десетина автомобила. Лъвовете не се смущават ни най-малко от върволицата натрапници. На малките лъвчета им е скучно. След като са изучили цялата скала, отиват при баща си и започват да го хапят по ушите. Той се прозява, надига се и се оглежда. Абсолютно фантастично е! Все едно сме влезли директно в серия на National Geographic. Малките разширяват периметъра си на игра. Слизат от скалата, минават покрай колите и започват да си играят до нас. Изнасят детското си представление напълно безплатно, а ние от публиката гледаме притихнали, снимаме и не можем да повярваме на късмета си.
Втора среща. Самотникът. Наближава залез слънце. Красив лъв. Сам. Ходи бавно и минава пред колата ни. Видимо е възрастен, гривата му е тъмна, а лицето му е прорязано от белези. Поглежда ни за кратко и отминава. Вероятно няма прайд и е сам, защото по-младите лъвове са го прогонили. Слънцето залязва и омагьосва саваната в златно-червено. Възрастният лъв и залезът. Ходи бавно и постепенно изчезва във високите треви.
3. Водният бивол. Той е един от „Големите пет“ на Африка: лъв, слон, носорог, воден бивол, леопард. Това не е класация на най-големите, а на най-опасните и най-трудните за ловене животни. Всъщност от петицата ние не успяваме да видим единствено носорог. За мен биволът обаче е категорично най-страшният. Главно заради него е забранено слизането от колите в саваната. Като нищо може да се втурне към теб и да те нападне. Да ви кажа, те и на вид са си страшни. Нищо, че заради комично „зализаните си на среден път“ рога приличат на латиноамерикански мачовци.
Погледът им е смразяващ. Като те погледне бивол и ти се иска да се телепортираш другаде на часа. Той спира, втренчва в теб напрегнат и насилствен поглед, без да помръдва. Даже и лъвовете се страхуват от него. Необходими са 5-6 лъвици при лов на бебе биволче. Родителите много го пазят и бият лъвовете. А ако ловът им все пак се окаже успешен, майката на биволчето после може да са върне и да избие малките на лъвовете. Око за око, зъб за зъб.
4. Жираф. Красотата и грацията на жирафите са пословични. Огромни са, движат се странно с дългите си вратове, но приличат на приказни герои: големи влажни очи, изписани мигли, чудна шарка и косъмчета по рогцата. Жирафите кръстосват саваната в различни конфигурации – гаджета, флиртуващи двойки, големи семейства с две до четири деца на различна възраст и височина. Много често можеш да ги срещнеш и като самостоятелни единици, закусващи спокойно от някое дърво или крачещи нанякъде.
Но е много интересно да видиш тези приказни същества… агресивни. Докато се наслаждаваме на шестчленно семейство, прекосяващо пътя ни, и дълбоко впечатлени от ухажващите стратегии на мъжкаря, срещу тях с все скорост се понасят два други мъжки жирафа. Сега, тук конфигурацията се сменя много бързо. Единият от пришълците започва бой с ухажора. Боят представлява бокс с вратове. Има прилягания, извъртания, изчаквания и нанасяне на удари. Ударите се нанасят рязко отдолу с глава и врат, като съперникът трябва чрез извиване да избегне атаката или да не я избегне и да понесе болката. Понякога само милиметри не достигат за спасяване от удара. Докато наблюдаваме този феноменален мач на кръстосани вратове, на двайсетина метра разстояние се заражда нова сюжетна линия. Вторият мъжкар от пришълците вече е заградил дамата и той на свой ред я ухажва. Тя не изглежда да има против. А пък другите в този момент се бият за нея.
5. Слоновете. Те носят особена магия. Стадата от слонове са мъдреци, които бродят из пустошта. Малките слончета са във вътрешността на групата и може дори да не ги забележиш, защото възрастните ги пазят много. По някое време просто от тълпата изхвърча един мъник с широка усмивка под хобота. Мхм, малките слончета изглеждат така, все едно непрекъснато се смеят. Големите са сериозни, отговорни и нямат такова изражение. Докато сме около тях, особено ако сме се приближили повече, сме косо наблюдавани. Повечето слонове си похапват или се обливат с кал, но един не ни изпуска от поглед.
По време на нашите сафарита виждаме много от тях. Толкова много, че в един момент свикваме около нас да има слонове. Обичайно ни става. Лесно се свиква с красивото.
6. Лагерът или по-точно кемпът, в който сме настанени. Това са малки къщички тип палатки, но със собствена баня, тоалетна и топла вода. Абсолютен лукс, когато пътуваш с малък бюджет из Африка. Кемпът ни се намира на около километър извън резервата Масай Мара. В близост има села на масаи. Токът се осигурява от генератор, който работи от 6 до 10 сутринта и от 6 до 10 вечерта. Вечерята се сервира в 19 часа. Всички обитатели на кемпа се събираме в общото помещение. Насипваме си ядене по чиниите, хапваме набързо и започваме да си разказваме. Кой откъде е, кой какви животни е видял днес, какво го е впечатлило, колко лъва е срещнал, видял ли е носорог. Има огън, около който се греем и се впечатляваме. Най-късно в 21:45 часа се прибираме, защото в 22 часа, когато токът спре, става тъмно като в рог.
На сутринта е чудо. Закусваме с палачинки и потегляме към саваната още по тъмно. Ще посрещаме изгрева. Хладно е, а животните са се разбудили отдавна. Гледаме раждането на слънцето заедно с антилопите и зебрите.
7. Приключенията с автомобил. В тази статия споделям нашите перипетии и изживявания.
По професия, образование и последни данни Диляна е маркетинг експерт със завиден опит по специалността си. Обожава животни, обувки, философски разговори „по женски“ и театър. В свободното си време обича да чете книги, като най-често се потапя толковa дълбоко в тях, че после й е трудно да повярва, че не живее в 1984 г., че не е героиня в някой от романите на Харуки Мураками или че утре няма да се събуди и да закуси с Бърти Устър. Когато има повече свободно време, Диляна пътува до близки, далечни и много далечни места, правейки открития за себе си и за света. След това разказва за премеждията и чудесата по пътя си в блога си One Girl Finds. Вдъхновява се от непознати места и от хора, които случват истории. Обожава да пише и мечтае да не спира.
