Често, когато празнуваме и напитката ни е алкохолна, тя е и с мехурчета. Чудили ли сте се защо е толкова приятно да пиете чаша нещо, което предизвиква поредица от микроексплозии в устата ви?
Чаша газирана напитка е пълна с физика, история и култура. Тя е задължителна част от бляскавите партита, веселите вечери с приятели, тя е класа и безгрижност.
Нека поговорим малко за история. Шампанското дължим на бенедиктинския монах Дом Периньон, живял през 17 век във Франция. Той разработва специалния дизайн на бутилките и коркови тапи, които да издържат на натиска на налягането. При пенливото вино част от ферментацията протича след бутилирането на течността. Когато отпушим бутилка шампанско: налягането внезапно пада обратно до атмосферната стойност, течността става пренаситена с въглероден диоксид и ето – излизат мехурчета!
След отварянето течността продължава да отделя газ, размерът на мехурчетата нараства и те се издигат на повърхността. С образуването на нови балончета процесът се повтаря. Ето защо вероятно сте наблюдавали захласнато образуването на вериги от мехурчета в чашите за шампанско.
Интересно е, че Gérard Liger-Belair, професор в Университета на Реймс Шампан-Арден във Франция, открива че по-голямата част от газа, изгубен в атмосферата в пенливото вино, не излиза под формата на мехурчета, а от повърхността на течността. Затова и често при излитането на тапата от гърлото на бутилката се излива алкохолен фонтан.
Има и още....
Гъделичкащите небцето мехурчета, разбира се, благодарение на съвременните методи на бутилиране, не са в резултат само на процеса на ферментация. Те се въвеждат изкуствено чрез насищане на течността под високо налягане с излишно количество въглероден диоксид. Отново, когато се отвори, газът не може да остане разтворен, така че излизат мехурчета. Изкуствената карбонизация всъщност е открита от английския химик Джоузеф Пристли през 18 век– по-известен с откриването на кислорода – докато изследва метод за запазване на питейната вода на корабите. Газираната вода също се среща естествено: в южния френски град Vergèze – където Perrier, търговската марка минерална вода, се бутилира – подземен водоизточник е изложен на въглероден диоксид под високо налягане и излиза естествено газиран.
Плътната пяна на бирата пък дължим на повърхностноактивни вещества. Те се натрупват над течността след като балончетата се спукат. От своя страна тази пяна влияе върху текстурата, усещането в устата и вкуса на напитката. Тя също така изолира бирата, като я поддържа по-студена за по-дълго време, и дори предотвратява разливането когато човек върви с отворена чаша в ръка.
И все пак - защо толкова харесваме напитки с мехурчета? Взаимодействието на въглеродния диоксид с някои ензими, намиращи се в слюнката, предизвиква химическа реакция, която произвежда въглеродна киселина.
Смята се, че това вещество стимулира някои рецептори за болка, подобни на тези, които се активират при вкусване на пикантна храна. Получава се ефектът на „ухапване “ от газировката и хората (странно) изглежда го харесват. Мехурчетата също влияят на скоростта, с която алкохолът се асимилира в тялото – така че е вярно, че напитката с микробалончета ще ви накара да се почувствате опиянени по-бързо.
