Отново сме на път и отново наши спътници са само вятърът и слънцето. Денят е такъв, какъвто сами си го направим и затова оставяме гостите на Варна да се излежават по варненските плажове, а аз ще ви предложа пътешествие на юг.
Пътят е лек и толкова одухотворен, настроението е все така приповдигнато в духа на пътешествието и емоциите, които предстоят. Винаги съм мислила, че ако нагласата е положителна, раят е гарантиран. Знаете ли какво прочетох относно рая - че на тези, които не са за него, е възможно, ако все пак попаднат там, да не им хареса. Предполагам, че това е един вид защитна реакция, нещо от рода „гроздето e кисело“ и т.н. Раят всъщност е визуализация на една наша мечта или всички накуп. И всички все на синьо-зелен остров свършват. Ето докъде стигнахме този път на юг.
Пътят се виеше покрай слънчогледови полета, а това че образът на слънцето, копиран в толкова варианти се движеше редом, ни заливаше с още топло настроение. Пуснахме си любима група - Within Temptation. От личен опит бих ви споделила, че по-твърда, но в същото време мелодична, музика, пътувайки, кара всяка фибра от тялото да пулсира в ритъм. А усещането за ден, изпълнен с вълнуващи моменти се засилваше и засилваше…
След като минахме няколко села се озовахме в Шкорпиловци. Все още съществуват т.нар. почивни станции. Покрай Камчия, предполагам и на повече места по Черноморието са в доста окаяно състояние. Но има и малки изключения, които са превърнати в едно спокойно и приятно място за отдих. Оставихме колите пред станция „Димят“ и… тръгнахме през дюните. Да, пред нас се издигаха естествени, величествени дюни, обрасли с храстчета и цветни тръни, дюни. Имаше пътека по плажа. Краката ни потъваха в горещ пясък, а съзнанието ни започна да генерира образи филми с луди надпревари през пустини и дерета. Величествена гледка се откри пред нас. Самият морски бряг.
За повечето от вас ще е любопитно това сравнение, което ще направя с плажовете в Америка. Те изглеждат по подобен начин – естествени и диви на вид, с широка ивица и каменисто дъно. Тук пясъкът е по-мек и ситен на брега. Водата е чиста и прозрачна, виждат се на дъното по-тъмни огромни камъни, над които преминаваш, докато плуваш, а може и да съзерцаваш с водни очила. Този тъмен цвят придават образуваните растения и водорасли, които са особено интересни при наблюдение. Приличат на потънали малки острови в морето. Повечето летуващи са се скупчили около кея, там явно дъното е гладко. Приятно е. Тихо и има място за всички. Плажът е толкова голям, а плажната ивица - достъпна.
Местността е кръстена в чест на чешките братя Шкорпил, които са създателите на Варненското археологическо дружество. Братята успяват да открият и правят достояние за нас и нашата родина редица паметници на културата. Остава ни само да вървим по техните стъпки и да докажем правилото – опознай, за да обичаш.
Накрая бих се върнала към това, с което започнах, а именно за рая. Ще ви цитирам нещо от филма „Плажът“ : „Раят не е място, раят е миг, почувстваш ли го, той живее завинаги в теб.“ Нека всеки един миг го допускаме, за да живее винаги в нас.
