ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Сицилиански средновековни приказки

Живеем в свят, в който смесването или, от друга гледна точка, сблъсъкът на култури е почти без аналог в историята. А може би ни се иска предизвикателствата пред нашето време да са по някакъв начин уникални, но всъщност далеч не е така. Сицилия например е едно от онези места в Европа, където Изтокът и Западът не само са се срещнали, но и са оставили след себе си уникални следи, вградени в архитектура и изкуство. Погледнато от перспективата на времето, изглежда сякаш всяка цивилизация се е стремяла да надмине другата по разкош и великолепие. 

Където Изтокът и Западът не само са се срещнали, но и са оставили след себе си уникални следи, вградени в архитектура и изкуство.
В Палермо и околностите му има девет обекта от списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Наричат се арабо-нормански паметници, като всъщност са много повече. Удивително, но след близо десет века и безброй войни, включително сериозни бомбардировки по време на последната, в Палермо е пълно със следи от първите сицилиански владетели, запазен е дори античният водопровод под града.

Странно е чувството в някоя улица да попаднеш на сграда от десети век, при това обитаема и в добро състояние. Подобно е зданието, където сега се помещава ректоратът на университета на Палермо – впечатляващ дворец с вътрешен двор, прекрасно реставриран. Излишно е да добавям колко много говори за хората отношението им към образованието и изкуството – в Палермо имах възможност да се убедя, че и двете са на почит.

Най-монументалният и популярен паметник от арабо-норманския списък е катедралата на Палермо. Погледната от четирите посоки на света, тя представлява четири различни църкви. През ІХ век арабите преправят съществуващата на това място базилика в джамия и едната стена на катедралата и до днес е издържана в напълно арабски стил – със слепи арки, орнаменти и геометрични мотиви. През ХІ век църквата отново става християнска и през следващите векове е достроявана в различен стил – едната фасада е готическа, а онази, която гледа към двора и централната улица, е в типично нормански стил. 

Дъхът буквално спира от красота.
Знаменитият кралски дворец с Палатинската капела в него се извисяват над града и се виждат отдалече. Сградата е достроявана и разширявана толкова пъти, че прилича на съвкупност от няколко различни постройки. Отвътре дворецът е с типичен вътрешен двор с колонади, но нищо от красотата му не може да се сравни с Палатинската капела. За места като това е измислен напълно верният израз, че дъхът буквално спира от красота. Може би още по-вълнуващо е за източноправославните туристи, които в златните византийски мозайки припознават близки и родни образи и мотиви.

Катедралата в Монреале е само на няколко километра от града, но задължително трябва да се посети – в нея особената красота на арабските и византийски мотиви, вплетени в едно, е сякаш в своя абсолют. Подобна красота направо подсказва за намесата на висша сила – точно така, както навремето са вярвали, че сам Бог направлява ръката на художника.  Останалите обекти в Палермо са замъкът Зиса – днес музей на исляма, доста добре запазен и мистично мрачен; две интересни църкви в центъра на града, наречени Марторана и Сан Каталдо – обърнете внимание на прекрасните мраморни настилки на пода, които са абсолютно запазени, вече повече от хиляда години по тях стъпват възхитените миряни. В Марторана все още стоят и колоните с надписи от корана – предполага се, че прочутият пълководец Георги Антиохийски, по чиято заръка била построена църквата, по този начин подчертавал своя сирийски произход и езика на своето детство, арабският.

Това не е всичко, а легендите и митовете за всяко от тези места са безброй. Нерядко в съседство има манастири, градини и шадравани – още едно напомняне за това колко близко са съжителствали културите в Сицилия през вековете. Неизбежно е да се запитаме дали и след нас в историята ще остане нещо трайно и вечно или само спомен за конфронтация и разделение. 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...