Всички имаме своите любими летни кътчета по света. Места и пътешествия, планирани и чакани цяла година! Всички имаме своето Синьо лято! Днес Радка ни разказва за земите на инките.
Това пътуване заслужава да бъде описано. Никога не съм правила планове да стигна до Перу. Купих билетите и започнах малко по малко да обмислям пътуването и градовете, които искам да посетя. Исках да спя в местни малки до средни хотели, със собствен дух и атмосфера, истинското усещане за тамошния живот.
Ето и самото пътуване, полетът беше много дълъг. Лима ми се стори прекрасно място - градът беше чист и уреден. Историческият център беше много красив с катедралата, кметството и останалите административни сгради. Множество паркове и изобщо зеленината преобладава. Всички сгради в центъра бяха украсени с прословутите „балкони на Лима“ - малки, но пищно дърворезбовани. В центъра, заедно с туристите, се разхождат гидове в униформи, назначени на работа към правителството. Тяхната задача е да помагат на туристите - да им дават съвети и да отговарят на техните въпроси. Тук ще допълня, че Перу е известно с най големите царевици, а за националните им питиета, и по-конкретно пиското, се организира специален фестивал през юли, когато от фонтана на площада вместо вода тече алкохол.
След Лима се отправих за Куско, който е бил столицата на империята на инките и целия разцвет е бил съсредоточен там. Градът най-много е пострадал от испанската инвазия. Почти всичко напомнящо за столицата на Андите е унищожено и малкото останали руини са по-скоро купчина камъни, отколкото обособен град. Градът има типична колониална архитектура - отново стандартният площад с фонтана, катедралата и останалите сгради наоколо. Интересното е, че площадът всъщност е в най-ниската част и от него започват стръмни каменливи улички във всички посоки. Куско се намира на около 3400 м надморска височина. Поради тази причина, навсякъде те посрещат с чай от кока, който се води най-доброто лекарство срещу височинната болест. На тази височина и времето си беше доста по-различно - много студено, особено вечерите, променящо се за секунди.
Още първия ден се насочих към организирани турове, защото не знаех нито една дума на испански. Първата ни спирка беше Писак и Оллатаитамбо, градът на император Пачакути. Въпреки голямата надморска височина, която те кара да се задъхваш, гледката е неописуема - високите върхове на Андите, останките на древния град.
Разгледахме пазара в Писак. В неделен ден там се провежда голям пазар, на който туристите и местните хора могат да се снабдят с всичко, което поискат. В тази част видяхме типични индиански лица. Бомбета, които са на главите на местните индианки. Цветът на бомбето показва какъв човек виждаш – ако е едноцветно, то значи човекът е чист индианец, ако е друг, значи кръвта е смесена с испанска, а, ако бомбето е бяло, то значи жената е собственичка на много земи.
След около 2 часа групата най-накрая се събира в автобуса и продължаваме към Олантайтамбо - археологически град-комплекс. Предстои голямо изкачване на стълби - до върха на Олантайтамбо водят 5000 стъпала. След това изкачване Мачу Пикчу съвсем няма да ни затрудни, защото там стъпалата били едва 3000. Този комплекс също е датиран от прединкско време. Терасите и сградите в ниското са били „направени“ от индианци, живеещи много преди времето на инките. Къщичките по ниската част на комплекса са служели за съхранение на хранителни продукти. За първи път именно тук виждаме и се качваме на инкски тераси, които едно време са служели за отглеждане на посеви; виждаме остатъци от храмове.
На следващия ден хващаме влака за Агуас Калиента. Там чакат много водачи и всички са с различен цвят знаменца - разделението на групите е много ясно. Изчакваме си групата и поемаме по пътя с автобус. В началото се спираме, за да разкаже гидът кратка история на Перу и историята на откриването на Мачу Пикчу. Още нещо интересно - планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младата планина). Всъщност Мачу Пикчу е името на планината, не на града.
Съвсем на финала нашият гид ни строява в редичка с лице към планината, отстояща на север от нас, и разказва следното. В началото, когато едва са открили Мачу Пикчу, всички са вярвали, че това е Тайният град на инките и че вътре ще открият отдавна изчезналите им съкровища (включително статуя на последния инкски владетел Уайна Капак, която е била с ръст на нормален човек и не с куха вътрешност, а цялата е била един масивен огромен къс злато). Скоро се е оказало, че това не е Тайният град. Всички постройки са били облицовани в злато, сребро и всякакви други скъпоценни материали, но очевидно са били изнесени оттам, и то не от някой друг, а от самите инки.
Испанците така и не откриват града. И именно защото градът е бил скрит от погледа на завоевателите, той е останал съвсем такъв, какъвто е бил по инкско време. Липсват единствено покривите, направени от материал като тръстиков, и може би някой и друг камък, отнесени от дъждовете и времето. Остава въпросът къде е Тайният град на инките. Това никой не знае. На моменти обиколката беше изтощителна, но съм много доволна. Слизането с автобуса надолу към Агуас Калиенте е спокойно. Следва вече познатият път по прибиране, колкото и да не ми се иска.
Автор: Радка Шишкова
