ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Синьо лято: Там, край реката

Синьо лято: Там, край реката

Ето ме отново. Лелята с летните гостенчета. Превалихме 10 дни и вече сме се поизчерпали откъм идеи какво да правим. Висенето вкъщи не е вариант, но температурите са много високи и плажът не ни примамва по никакъв начин. Освен това, честно казано, бързо ми писна да разнасям чадъри, столче, несметни количества хавлии, кърпи, резервни бански, чантата с пластмасовите играчки плюс неизменните водни пистолети, помпи и топки, чантата с кремовете, торбичката с крекерите и кайсиите, поименни бутилчици с вода, както и две-три по-малки чанти. В крайна сметка никога не знаем кое точно къде е, а това вдига градуса още повече (най-вече между мен и баба им). Паркирането около плажа е винаго затруднено, не че следобед има много кандидати да се проснат на пясъка и да слушат припева "А кога ще влизаме?" във все по-настоятелно тройно детско кресчендо. При цялата тази история, която по-скоро прилича на истерия, наречена "плаж", не искам да стъпвам повече там!

Ето защо им предлагам различно място. Да отидем да видим какво е на река. И миналата година бяхме, но съвсем за малко. Знам, че е хубаво, но не очаквах да е толкова хубаво!

Времето се изнизва като миг в този оазис на свежестта и спокойствието, децата са повече от щастливи и всички сме единодушни: плажът да ни извинява.
Тукашната река не е особено далече и много се надявам това разнообразие да накара децата да излязат от сценария с "влизането" и отчайващото копаене на дупки в пясъка. Най-вече искам да има сянка, прохлада и някак си да се слея с дърветата и да не ме забелязват поне два часа...

Няма и 20 километра в планинска посока и се усеща прекрасният климат. Над вкъщи е надвиснал африкански антициклон, но тук положението е различно: има въздух, не се усеща влагата от морето. Паркирам като пет пари в кесия под дебелата сянка на две дървета и за пръв път на никого нищо не се налага да плащам! Наоколо няма никакви барове, автомати за татуировки и прочие изкушения. Има още няколко коли, но не се чува никаква глъчка, следобедът е обещаващ! Намираме много приятно и закътано място – не носим почти нищо от редовния инвентар, и се наместваме от сенчестата страна на единия бряг. В близост забелязвам къпини и закопавам хлапетата с факта, че могат да си ги хапват ей така от клончето. Метър напред започва рекичката. Свежа, плитка, примамваща вода в движение, която постоянно мени нюансите си от прекрасен тюркоаз до благородно сиво. След настоятелна инструкция колко-всичко-е-много-опасно и как трябва да се внимава, защото тук спасители ня-ма, децата лекичко се пускат да изследват каменистото дъно. Баба им прекарва първите 20 минути в крещене, прогонвайки и малкото фауна наоколо, което ме принуждава да се разделя с идеята за книжка и сянка, да облека банските и да се присъединя към тях, за да ги "пазя". Всъщност те ме пазят, показвайки ми откъде да мина, защото вече се чувстват на свой терен. Дъното е каменисто, неравно и човек усеща, че едно подхлъзване може да му струва ваканцията. Обикаляме няколко плитки вирчета, седим, лежим, гледаме, усещаме върху телата си прохладата на чистата планинска вода. Дори успяваме да се задържим пред едно по-агресивно бързейче. Така запознавам децата с това какво е джакузи, а себе си – с естествен антицелулитен масаж. :)

Навън играем няколко игри на УНО, децата не пречат на никого с федербала и топката си, никакъв пясък не лети навред и всичко е просто една идилия или поне докато слънцето започне да се скрива зад дърветата.

Времето се изнизва като миг в този оазис на свежестта и спокойствието, децата са повече от щастливи и всички сме единодушни: плажът да ни извинява. Утре пак сме там, край реката! 

 

Save

Save

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.