В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #Мястото. Проектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.
Провадийските скални манастири са пръснати из цялата околност на град Провадия (на 47 км от Варна) и представляват огромен комплекс от църкви, килии и скитове, изсечени в самите скали. Разцветът на тези обители е през XII – XIII в., когато в тях се приютяват монаси исихасти. В непосредствена близост до Провадия са манастирите в местностите Шашкъните (северно от крепостта Овеч и платото Табиите), Градище (на 1,5 км североизточно), Саръ Кая (на западния скален венец над самия град), Чукара, Тъпаните и др.
Провадия е селище с многовековна и интересна история. Най-ранните открити следи от човешка дейност в района са датирани от V в. пр.Хр. – от времето на траките. Свидетелство за това са запазените около 30 скални гробници в местността Табиите. Смята се, че днешният град е наследник на възникналата през V в. византийска крепост „Проватон“, която е била част от отбранителната система срещу нахлуващите от север номадски племена. Крепостта се намира на планинското плато Калето, извисяващо се източно от Провадия. То има формата на кораб и от всички страни е обкръжено със скални откоси, високи около 20 м. Тесен провлак го свързва с друго плато – Табиите. Заселилите се през VI в. славяни наричат крепостта Овеч. Дошлите век по-късно прабългари на Аспарух също възприемат това име (проватон на гръцки означава овца), което остава и през средните векове. Днес крепостта Овеч представлява музей на открито.
През Ранното средновековие край Овеч, на 22 км от първата българска столица Плиска, е изграден внушителен старобългарски манастир, свързан с владетелския двор. Съществува хипотеза, че в него е извършвал просветителска дейност ученикът на братята свв. Кирил и Методий – св. Наум.
По каменните блокове над основите на манастира са открити 280 надписа, безчет графити и кръстове, чието количество, както се твърди, е по-голямо от откритите в Плиска, Преслав и Мадара, взети заедно. Археолозите установяват и датата на освещаването на манастирската църква – 23 април 897 г. (четвъртата година от управлението на Симеон Велики). Според историци тя не отстъпва по значение на Голямата базилика в Плиска.
По време на Втората българска държава Овечката епархия се оформя като един от седемте най-важни духовни центрове на България. Непристъпните скални ниши и пещери по платата край крепостта са естествено убежище за монасите отшелници открай време, но през ХIII – ХIV в. са построени множество нови скални манастири, обитавани най-вече от исихасти. Последователите на преподобния Григорий Синаит (1260 – 1346 г.) се отричат от света и търсят уединение сред дебрите на природата.
Над 1000 скални манастира съществуват към момента на територията на България, но в Провадийско е концентрирана голяма част от тях. Със своите запазени надписи и скални рисунки те са безценно културно-историческо богатство, а удивителната гледка, която се разкрива от монашеските килии към морето от ниски планини и хълмове, впечатлява с красотата си.
Провадия и околностите на града са невероятен източник на малко познати, но твърде интересни и живописни маршрути. За точното местоположение на отделните скални манастири можете да се получи полезна информация в историческия музей на града, както и в кметствата на околните села.
Един от въпросните маршрути се явява естествено продължение на екопътеката Овеч и води директно до скалните манастири в местността Шашкъните. За да се стигне от крепостта Овеч до Шашкъните, са нужни 40 минути умерен ход, като през цялото време се върви по ръба на Провадийското плато – теренът е лек и ненатоварващ, подходящ както за възрастни, така и за деца.
Скалният манастир в местността Шашкъните е на около километър североизточно от Провадия. Намира се в скалите на отвесния масив над старото шосе за Варна – над последните къщи от градския квартал „Север“.
Шашкън означава див, луд, но и прекрасен, чудесен. Не е известно кое от значенията е било водещо за местните хора, когато са назовали мястото – дали са имали предвид, че тук живеят отшелници и монаси (вероятно считани за диви, луди хора), или са искали да го увековечат като прекрасно и чудесно място.
Манастирът се състои от десет килии, изсечени на 25 метра височина в скалния масив. Част от тях са самостоятелни, други – групирани. Първата група се състои от 3 килии, следват 2 самостоятелни помещения и втора група, състояща се от 5 килии. Килиите от втората група са свързани помежду си чрез изкуствено прокопани проходи, като три от тях са на едно ниво, а четвъртата и петата са разположени по-високо в скалата. Петото помещение от тази група представлява малка гробница с каменен гроб и изсечен на стената кръст.
В манастира са запазени старогрузински надписи от ХIV в. на писмото асомтаврули. Наричат тази изкуствено разширена пещера „Грузинската“. Особено интересен тук е стенописът със схематично представените 12 апостоли. Днес до първите 5 килии се стига по изграден стоманен висящ мост, а до останалите – само с алпийска техника. В момента достъпът до скалните килии по въздушния мост е ограничен поради предприети природозащитни мерки за опазване на популацията на египетския лешояд – един от застрашените видове у нас. Провадийско-Роякското плато e сред петте най-важни места в страната за опазване по време на размножителния период на египетския лешояд, белоглавия скален орел, бухала, синявицата и други редки птици.
На 7 км от Провадия е село Петров дол. Край него, в скалите Керешлика, е издълбан манастирът „Седемте дупки“. В основата на скалния му венец са открити безброй рисунки от ХII – ХVI в. Край същото село е разположен скалният манастир „Св. Георги“.
На входа му е издълбан стар надпис с името му, изписано на гръцки език. Надписът е късен – датиран е около ХVІІІ – ХІХ в. – и вероятно е направен по време на по-късното обитаване на обителта. „Свети Георги“ представлява скална килия с трапецовидна форма, ориентирана на запад. Размерите ѝ са 2,65/2,25/1,3 м. На по-високо ниво в килията е разположена гробница. Върху стените има две ниши, а на пода е издълбана яма, до която се стига по стръмни каменни стълби, добре запазени и днес. В допълнение към каменните стълби сега е изградена удобна дървена стълба, която улеснява посетителите. В подножието на гробницата има останки от малка църква или параклис. Пред скалата се простира обширна поляна с добра видимост към Градище. Върху околните скални венци личат следи от гнезда за греди, ниши и основи, които вероятно са останки от стопански постройки. Тъй като наблизо е скалният манастир „Градище“, където някога е имало и селище, не е изключено „Свети Георги“ да е обслужвал този скален манастир с църквата си, а гробницата да е била свято място за поклонение. „Свети Георги“ е обявен за паметник на културата.
На скалния издатък в местността Градище, на километър-два южно от село Петров дол и североизточно от Провадия, се намира скален манастир от 6 килии. До тях се стига лесно през т.нар. Али бей дере, както и от скалната килия „Свети Георги“. В най-западния край на скалата са разположени 2 килии, които са проходими една в друга и са на различни нива. Останалите са на едно ниво. Скалите и тук са ерозирали и в каменните помещения личат само големи вдлъбнатини за съоръженията, затваряли килиите. Помещенията са средно големи, като най-просторна е най-високата килия. Ясно личат местата за преграждане и нишите в стените. Обитателите на манастира са имали много добра визуална връзка с още 4 манастира от долината – „Саръ кая“, „Тъпаните“ и „Чукара“ край Кривня, „Свети Георги“ при Петров дол, както и със скитовете край Провадия.
Слънцето над Провадия огрява при изгрев първо Саръ Кая (Жълтата скала). Там, върху недостъпните скали на Саръ Кая, е разположен друг скален манастир, състоящ се от три затворени помещения и две напълно отворени. В най-северното, близо до входа, са разположени две ниши, образуващи своеобразен олтар. Над тях и около тях има три надписа на грузински. Написани са на старогрузинското писмо асомтаврули, използвани са и букви от писмото нусхури. Надписите гласят: „Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас, амин“, „Това са светите апостоли“ и „Споменете в молитвите си мене грешния Микаел Грузинеца“. Вляво на малкия олтар има плетеница за украса, а вдясно – скални рисунки: фигури на коне в различни пози.
Няколко самостоятелни килии, известни като скитовете край Провадия, са разположени на западния скален венец край града, по дефилето на река Провадийска. Първите от тях са в местността Гаргалъка. Едната килия е в дъгата на скалната верига и е изцяло отворена на югоизток. По стените ѝ личат ниши, а на пода – места за огнища. Наблизо, вече в правия участък на скалите, е разположена по-малка килия. Тя е с ясно изразен вход и праг. Ниско долу вляво се намира кръгъл отвор отдушник.
Още пò на север, върху скалите над Текстилния комбинат се намират три самостоятелни килии. В най-северната се влиза през елипсовиден отвор. Входът към второто помещение е с правоъгълна форма и от вътрешната страна ясно личат жлебовете на дървените рамки за затваряне.
Чукара е местност на 2,5 км северно от село Кривня. Манастирът се вижда много добре от долината на река Провадийска. На отвесните скали, на около 10-12 метра височина, са разположени 9 килии. Под тях има добре оформен скален свод, където личат следи от преграждания, каменно корито, надписи и рисунки: фигури на монаси, на мъж и жена, и на костенурка. В килиите, свързани помежду си, се влиза само с алпинистка техника. Впечатляват проходите, скалните пейки и огнища, останките от съоръженията за затваряне на прозорците и вратите. Дълъг тунел, изграден под наклон, води в подножието на скалата. Помещенията са с височина около 2 м.
Местността Тъпаните е на близо 2 км североизточно от село Кривня. Върху сравнително ниския скален венец (10-12 метра) са разположени четири килии, една от които се отличава от другите със своите размери – 5,7 на 4,3 м и височина, достигаща 1,8 м. Само в най-северното помещение има издълбани каменни скамейки. Около рамките на входовете и отворите за прозорци се забелязват множество черти, резки и анималистични рисунки на коне, крави и кози. След изоставянето на манастира мястото е било използвано за каменоломна.
На близо 4 км североизточно от село Манастир се намира скалният манастир „Кара пещера“ („Черната пещера“). Местните го кръщават „Кара пещера“, тъй като част от килиите са под нивото на скалата – в тъмно и влажно подземие. Наричат го още „Манастирът на 40-те одаи“, тъй като след множество преграждания килиите наброяват 40. Най-голямата му пещера е с елипсовидна форма и засводен таван. Дълга е около 40 м и дълбока близо 10 м. Наред с многото ниши по стените ясно личат следи от преградни съоръжения. В южната част на пещерата стълбище откъм нивото на платото води през малък тунел до входовете на 3-те подземни килии. Те са на различни нива, с проходи една към друга. На север по скалата има редица ниши с различна големина. Под една от тях се вижда заличен надпис. След тях, под прав ъгъл, са разположени четири големи помещения със скални пейки, ниши, малки олтари и корита в тях.
Точно срещу „Кара пещера“ се намира „Узун канара“ („Дългата скала“). Там също има каменни пейки, олтари и ниши, личат издълбани кръстове. Всичко това дава основание да се счита, че „Кара пещера“ е представлявал голям манастирски комплекс. Именно този манастир дава името на днешното село Манастир.
На около 2 км североизточно от село Чайка, в местността, известна като Канарата, се намират останките на антична крепост. На отвесната страна на Канарата се намира скална обител, състояща се от четири килии. Както и при останалите скални манастири, едната е разположена на по-високо ниво. Голяма естествена пещера е основата на манастира и всъщност представлява общото помещение на обителта.
Близо до едно от най-малките села в община Провадия – Китен, е разположен друг скален манастир. Върху обраслото с растителност плато се простират останките от старо селище. То е свързано с крепостта в северозападния край. На отвесните скали, обърнати изцяло на север, с поглед към село Блъсково, се намира самият манастир. В килиите му се влиза от няколко места: през проход комин – направо от повърхността на платото, и чрез отделен вход – в самостоятелните килии. Откъм южната страна има каменна стълба. Килиите са разположени на три нива. Преминаването от една в друга става чрез тесни и високи отвори. На най-горното ниво е разположена обширна самостоятелна килия, в която олтарът е обърнат на изток. Вероятно това е килията на най-високопоставения монах или самата църква при манастира. Най-голямото помещение представлява естествена пещера. В подножието на скалите при входа има скални рисунки.
На 2 км северозападно от село Рояк, в местността Дженевиз канара, се намира голям скален комплекс.
Комплексът е разположен хоризонтално върху едно и също скално възвишение със скалния манастир при село Китен. Килиите са на няколко нива върху Г-образен скален венец. Североизточният ръкав е по-дълъг и върху него са изградени около 20 килии. Повечето от тях, уви, са разрушени. Тук се намира и църквата, в чиито надписи се споменават имената на българските царе – Михаил Асен (1252–1253 г.) и Иван Александър (1331–1371 г.). В средата на Г-образния венец 27 големи каменни стъпала водят към засводено помещение. Върху стените му има множество ниши за затваряне с капаци – предполага се, че е старо светилище или гробница. В подножието на скалния манастир са открити бронзов пръстен и монета от времето на Юстин І.
Между село Мадара и Провадия, в района на гара Невша, също има група скални манастири. Разполагат се върху отвесните скали на Голямото и Малкото елеме, на Голямото и Малкото було – общо над 50 – 60 килии, много впечатляващи като изглед. В най-големия скален манастир, който изследователят Ара Маргос нарича Манастира, са съхранени останки от скална църква и „училище“. Килиите са разположени на няколко нива и са отворени на северозапад. Върху ерозиралите скали едва личи надпис от 1666 г. В по-отдалечените две килии на Малкото елеме е оформена гробница и малка яма на пода. Килиите на Малкото було са десетина – всичките на едно ниво. В подножието им обитателите монаси са оставили скални рисунки. В много от скалните помещения по непрестъпните скали гнездят различни видове орли.[[more]]На близо 2 км североизточно от местността Долапите, в началото на Неновския боаз, откъм дефилето на река Провадийска са разположени около 15 килии с различна големина. Недалеч от тях, в посока към селото, е т.нар. светилище и малък водопад. Скалните килии на манастира са на едно ниво, като три от тях са по-големи. Оттук се открива прекрасна гледка към дефилето. „Светилището“ представлява сводесто каменно помещение с височина над два метра. То е самостоятелно и е отворено на юг.
Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
