ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Спомените, чрез които градовете са живи

Спомените, чрез които градовете са живи
На 14 февруари 1839 година Карл Рудолф Херцог открива в Берлин голям универсален магазин и завинаги променя историята на търговията. В края на 19-ти век, под ръководството на внука Рудолф Л. Херцог, магазинът обхваща няколко сгради и всъщност е цяло каре между четири улици, огромно за времето си търговско съоръжение. Размерът е най-малко впечатляващото в този пръв за времето си „магазин за всичко“, обзаведен най-луксозно, с газово отопление и разкошни асансьори.
 
Рудолф Херцог пръв започнал да издава специален годишник, в който се разказвало за магазина, наред с различни културни и социални теми. Освен това той отделял доста голям бюджет за реклама. Всички служители били добре платени и получавали различни бонуси и поощрения, което било невиждано за онова време. Самият Рудолф с удоволствие демонстрирал доброто си материално положение и станал собственик на първия автомобил в Берлин, като изпреварил самия император и получил регистрационен номер IA-1.
 
По време на Голямата депресия през 20-те години на миналия век магазинът претърпял огромни загуби, от които така и не можал да се възстанови. По време на Втората световна война повечето сгради били разрушени, а каквото останало, станало собственост на ГДР след войната.
 
Прочетох тази история на оградата на един строеж в Берлин. Пак там видях и снимки от магазина, както и остатъци от него, извадени след бомбардировките и консервирани като исторически паметници за живота преди век и повече. Сега на мястото на магазина няма нищо – вижда се горе на снимката. Спомените за него, обаче, се съхраняват най-грижливо и са написани за сведение на берлинчани и туристите. Това е много типично за Берлин – там, където властите още не са стигнали да реставрират и строят и все още има пустеещи парцели, се издирва и описва на специални табла историята на дадената улица, сграда или квартал. Спомените са много важни в този град, в който няма нито една изцяло запазена историческа сграда и на много стени още личат дупки от куршуми.
 
Аз живея в София, където е обратното – стари къщи има много, някои от тях са прекрасни, но се рушат и никой не иска да знае тяхната история. Понякога дори ми се струва, че нарочно не искаме да знаем историята на града си, за да ни е по-лесно да го рушим и променяме. Само че историята на нашия град е и наша, лична история.
 
На мен решението на Берлин ми харесва повече. Защото градовете са живи и чрез спомените си.
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...