Начин на живот

Спомените, чрез които градовете са живи

Прочетох тази история на оградата на един строеж в Берлин.

Спомените, чрез които градовете са живи
На 14 февруари 1839 година Карл Рудолф Херцог открива в Берлин голям универсален магазин и завинаги променя историята на търговията. В края на 19-ти век, под ръководството на внука Рудолф Л. Херцог, магазинът обхваща няколко сгради и всъщност е цяло каре между четири улици, огромно за времето си търговско съоръжение. Размерът е най-малко впечатляващото в този пръв за времето си „магазин за всичко“, обзаведен най-луксозно, с газово отопление и разкошни асансьори.
 
Рудолф Херцог пръв започнал да издава специален годишник, в който се разказвало за магазина, наред с различни културни и социални теми. Освен това той отделял доста голям бюджет за реклама. Всички служители били добре платени и получавали различни бонуси и поощрения, което било невиждано за онова време. Самият Рудолф с удоволствие демонстрирал доброто си материално положение и станал собственик на първия автомобил в Берлин, като изпреварил самия император и получил регистрационен номер IA-1.
 
По време на Голямата депресия през 20-те години на миналия век магазинът претърпял огромни загуби, от които така и не можал да се възстанови. По време на Втората световна война повечето сгради били разрушени, а каквото останало, станало собственост на ГДР след войната.
 
Прочетох тази история на оградата на един строеж в Берлин. Пак там видях и снимки от магазина, както и остатъци от него, извадени след бомбардировките и консервирани като исторически паметници за живота преди век и повече. Сега на мястото на магазина няма нищо – вижда се горе на снимката. Спомените за него, обаче, се съхраняват най-грижливо и са написани за сведение на берлинчани и туристите. Това е много типично за Берлин – там, където властите още не са стигнали да реставрират и строят и все още има пустеещи парцели, се издирва и описва на специални табла историята на дадената улица, сграда или квартал. Спомените са много важни в този град, в който няма нито една изцяло запазена историческа сграда и на много стени още личат дупки от куршуми.
 
Аз живея в София, където е обратното – стари къщи има много, някои от тях са прекрасни, но се рушат и никой не иска да знае тяхната история. Понякога дори ми се струва, че нарочно не искаме да знаем историята на града си, за да ни е по-лесно да го рушим и променяме. Само че историята на нашия град е и наша, лична история.
 
На мен решението на Берлин ми харесва повече. Защото градовете са живи и чрез спомените си.