Повечето хора се опитват да следват съветите на властите и да ограничат спортните активности навън, особено в държавите, в които е въведено извънредно положение и карантината е по-строга. Но все пак, както се оказа и миналия слънчев уикенд (когато снегът все още не ни беше изненадал за пореден път), много от хората, особено тези с малки деца, се изкушиха и се скупчиха по паркове и градинки, без даже да вземат някакви елементарни предпазни мерки. Такава беше ситуацията и в Германия, Австрия, Словения и Хърватия, в които времето беше чудесно. Много от активно спортуващите (пък дори и тези, които до този момент никога не са тренирали, но "вдъхновени" от забраните, решават именно сега да се пробват) се опитват да поддържат разстояние един от друг, но понякога това се оказва абсолютно невъзможно, особено на главни алеи в парковете, променади около водни площи и места, които са традиционно популярни сред трениращите.
Сцени като тези се възпроизвеждат в цяла Европа. Паркове и зелени пространства в големите градски центрове оживяват, сякаш пандемията на коронавирус никога не е съществувала. Макар вече да не се забелязват драстично големи групи, събрани на барбекю или детски рожден ден на поляните, както беше обичайно преди кризата, все още има много хора навън.
Меките пролетни температури се оказват твърде примамливи и мнозина искат да си отдъхнат от работата вкъщи и да изпънат краката си или да имат известно време, за да се грижат за децата у дома. А и да се упражнявате на чист въздух, трябва да е здравословно, нали?
Все още ли ни е позволено да спортуваме навън?
Зависи къде живеете. По света правилата относно социалното дистанциране са разнообразни. В Испания, Италия, Индия и Израел това е абсолютно забранено. Полицията е нащрек за колоездачи и други спортисти, като незабавно ги изпраща обратно у дома, заедно със солидна глоба. У нас например, ако спазваме правилата, е разрешено излизането (вероятно и кроса в парка) само ако имаме куче.
Някои държави – като Белгия, Франция, и региони – като германската провинция Бавария, позволяват на жителите си да се занимават със спорт индивидуално, само при условие че не се отдалечават твърде от дома си. Дори един белгийски колоездач се прочу наскоро с епичен 200-километров поход на две колела, който ще реализира без дори да напусне града, в който живее, като кара по почти всяка негова улица, за да навърти впечатляващото разстояние, съобщава DW.
Във Великобритания е разрешена само по една форма на спорт на открито на ден – например бягане, разходка или колоездене, но задължително или самостоятелно, или с член от прякото ни домакинство.
Швеция обаче позволява всякакви спортове на открито, като и досега отказва да наложи карантина, въпреки че в страната има около 5000 заразени, а съветникът на Световната здравна организация Йохан Гисеккеа, който е и епидемиолог, призова гражданите да излизат на улицата и да дишат чист въздух, да спортуват, да ходят дори и на пикници, стига да седят на разумно разстояние един от друг, защото според него мръсният въздух у дома е много вреден.
Според самите шведски власти култът към свободата е дълбоко вкоренен в културата на скандинавската страна, като принудителното затваряне по домовете и въвеждането на вечерен час е грубо нарушение на основните свободи на гражданите.
Все пак трябва да е ясно, че груповите спортни занимания са забранени в много страни, като дори и в Швеция не са актуални. Ходенето на фитнес, футбол с местния отбор или тенис с децата се считат за дейности с висок риск и са строго забранени. В Ню Йорк, епицентър на епидемията от коронавирус в Съединените щати, жителите дори все още са "съветвани" да избягат груповите спортове като баскетбол, като даже не са ограничавани.
Трябва ли да се откажем от спорта в този критичен момент?
Не. Спортът и други физически активности са важни за поддържането на силна имунна система. Колкото по-голяма естествена защита имате, толкова по-голям е шансът да развиете само леки симптоми при зараза. И тъй като все още няма ваксина или лечение за COVID-19, защитните сили на организма трябва да победят вируса сами.
А спортът може да се окаже истински съюзник в тази битка. Според DW Световната здравна организация препоръчва на възрастните хора да се занимават с аеробна физическа активност с умерена интензивност всяка седмица от 2 до 5 часа, като по този начин ще се защитят от заплахата от сърдечни заболявания, диабет, високо кръвно налягане, рак и депресия. Този съвет е още по-уместен по време на пандемия.
И още ...
И все пак – какви са рисковете при спортовете на открито?
Факт е, че някои държави забраняват спортовете на открито, защото се страхуват, че може да възникне риск от зараза, тъй като те често водят и до допълнителни социални контакти. А освен това хората дишат по-дълбоко по време на упражнения, за да снабдяват тялото си с така необходимия кислород, което улеснява до известна степен преминаването на зараза в тялото на спортуващия, но само ако има хора около него. И разбира се, задължително е да не се използват съоръженията за тренировки в парка, тъй като са докосвани от прекалено много хора. Освен това е абсолютно задължително да се измият внимателно ръцете, но още по-добре е да се вземе продължителен душ след спортните дейности на открито.
Трябва ли да нося маска по време на спорт на открито?
Спортът с маска на лицето е доста екстремно "забавление", тъй като тази преграда пречи на правилното дишане по време на раздвижването. Според вирусолозите тя не е и необходима, когато сме на чист въздух сред природата и избягваме ненужните тълпи. Ситуацията обаче е различна, когато законът изисква хората да носят маска. Например в Словакия и Виетнам трябва да се покриват устата и носът с маски на публични места, включително и по време на спорт на открито. В България дебатът за маските е голям и все още сме в изчаквателен режим, след като здравното министерство издаде заповед за задължителното носене на маски на публични места и по-малко от 24 часа по-късно я отмени, докато не се постигне консенсус в обществото.
