Начин на живот

Съвременният човек няма време да се адаптира психически към кризите, в които живее

Готов ли е човекът да се адаптира към средата, която сам изменя до неузнаваемост?

Съвременният човек няма време да се адаптира психически към кризите, в които живее

Снимка: Pixabay

Животът ни като че ли върви гладко и съвсем предвидимо в по-голямата част от времето, но всеки от нас усеща онова неприятно чувство на дълбока несигурност, която подкопава основите ни. Все повече техника може да изчислява рисковете, да предсказва бедствията и дори да ги предотвратява, но човекът остава все така уязвим пред стихиите на природата. И това се вижда в дни като тези, в които цели градове изчезват изпод гневът на земята – буквално, разцепена земя, в която потъват човешки съдби, цивилизации и безценни културни съкровища.

Подобен ход на събития беше и пандемията от Covid-19, в която милиони преосмислиха живота, работата и съществуването си и тези тенденции продължават и досега. Войната и последвалата световна инфлация в резултат на пандемията и нарушените доставки също оставиха своя отпечатък върху несигурността от икономическа гледна точка върху психичната несигурност, най-вече изразявана в тревожност за бъдещето.

Но нито икономическата нестабилност, нито промените в работната среда са толкова объркващи и плашещи човека, колкото променящата се природа в резултат на климатичните промени. А те до голяма степен са продукт на човешката дейност, която само в 100-годишен срок повлия пагубно на околната среда, в която живеем всички ние.

Тим Палмера, професор от Кралския научен институт по климатология и физика в Оксфордския университет, описва всички тези процеси в книгата си The Primacy of Doubt.

Има обща причина за тези внезапни непредвидени катастрофи, които учените изследват от години, но сега вече систематизират като научни знания в помощ на хората. Въпреки това промените в психиката и свързаността на хората с природата остават обект на проучвания, за които нито психолозите, нито социолозите, нито антрополозите могат да отговорят еднозначно – готов ли е човекът да се адаптира към средата, която сам изменя до неузнаваемост? И готов ли е да понесе негативната цена за този свой избор?

Продължава на следващата страница...


Според учените неочакваните промени в т.нар. нелинейни системи във физическите, биологичните и социалните науки се нарича  периодична нестабилност. С други думи, след дълги периоди на скучно и предсказуемо поведение, тези системи изведнъж стават изключително непредвидими, проявявайки екстремни колебания.

Какво е нелинейна система?

Ние, хората, сме нелинейни системи и идеята се изразява в простия пример: ако спечелим 1 милион долара от лотарията, вероятно ще бъдем наистина много щастливи. Но ако спечелим 4 милиона долара, едва ли ще сме 4 пъти по-щастливи. Но обратното е в сила - ако печалбата от лотарията би ни направила щастливи, загубата на богатството ни в хазарт или друга дейност с предвиден лош край, но осъзнат риск, не само би ни натъжило, то направо ще ни опустоши.

Нелинейната система съдържа и доза хаос – процесът, който е в основата на известния ефект на пеперудата – как една малка промяна в системата може да повлияе на цялата система и да я направи непредсказуема.

Предсказването на крайните климатични явления като урагани, драстично се подобни през последните години, но те все още нанасят непоправими щети върху системите.

Времето е нелинейна система на хаоса. През повечето време то може да бъде предсказвано с голяма точност, но от време на време става непредвидимо. През октомври 1987 г. в прогнозата за времето се съобщава, че няма опасност от ветровете, които навлизат над Великобритания, но това се обръща в една от най-опустошителните бури над Южна Англия от 300 години насам. И нито една метеорологична служба не е могла да предвиди щетите по показанията, които са имали тогава.

Метеоролозите научиха много от тази ситуация и днес тези циклични явления се наричат „рибешка буря“ и се приемат по-скоро за нормални.  

Днес международните агенции и служби са много по-подготвени и като предсказване на бедствията, и като реакция за справяне с техния разрушителен ефект. А може ли човекът да повлияе на вероятността на случване на тези нестабилности, като земетресения и бедствия на повърхността?

Да, може.

Има и още...


Като продължаваме да отделяме парникови газове в атмосферата и така затопляме и овлажняваме допълнително въздуха, ние накланяме нашата нелинейна климатична система към по-голяма периодична нестабилност. Може би един от най-опустошителните примери за това е свързан с разтопяването на голяма площ ледена покривка на полярните шапки, което води до значително покачване на морското равнище. В тази ситуация не можем да отложим щетите от промяната в системата. Но можем да намалим вероятността от тези климатични нестабилности като регулираме емисиите парникови газове. Но кои действия ще бъдат най-ефективни?

Можем ли да предотвратим появата на отделни метеорологични явления, като бурята от 1987 г. или ураганите, които всяка година поразяват източното крайбрежие на САЩ? Да, можем, със систематизирана информация и промяна на човешкото поведение и най-вече – на значимите икономически дейности, които влияят на средата.

Ковид моделът – пример за управление на кризи

Екстремното време не е единствената нелинейна система, която влияе на живота ни напоследък. Разпространението на Covid-19 не беше особено добре предвидено в ранните фази. Въпреки това беше създаден приблизително точен модел за симулация, който да изчислява развитието на епидемиологични модели за прогнозиране на смърт и хоспитализация, дължащи се на коронавируса.

Както при изменението на климата, това не са толкова прогнози, колкото оценки, основани на различни варианти на действие, които показват какви биха били резултати от предприемане на строги локдауни в единия спектър на крайна реакция до липса на каквато и да е реакция изобщо в другия спектър.

Глобалната икономика е друга нелинейна система, която може да окаже дълбоко влияние върху живота на всички хора. Според бившия главен икономист на Bank of England Анди Холдейн, икономистите са научили голям урок, когато през 2008 г. кралица Елизабет II попита известната Асамблея на икономистите в Лондонското сити защо не са предвидили наближаването на финансовата катастрофа от посочената година. Халдейн осъзнал, че типът икономически модел, използван от Bank of England, просто не е в състояние да представи типа периодична нестабилност, която може да възникне във финансовата система.

Сравнително лесно може да се опишат условията, при които може да възникне периодична финансова нестабилност. През повечето време хедж фондът намалява нестабилността в цената на акцията, като придвижва акцията към нейната присъща стойност. Въпреки това банките отпускат пари на хедж фондовете и за да ограничат риска, а банките ограничават сумата, която са готови да отпуснат.

Сега да предположим, че стойността на дадена акция спада, когато хедж фондът е напълно използван. Хедж фондът ще трябва да продаде акциите си, за да изплати част от заема. Но продажбата на акциите по този начин може да доведе до по-нататъшен спад на стойността им. Това прави още по-трудно за хедж фонда да изплати заема. Може би не само хедж фондът, но и банката ще фалира, ако това поведение е широко разпространено. По този начин се задейства нещо като спирала на смъртта за цялата икономика, особено ако тази икономика зависи от здравето на нейния финансов сектор.

Всички изброени нестабилности обаче се основават на основния фактор – способността на човек да се адаптира към променящата се среда. И ако тялото се справя относително бързо, много повече време трябва да психиката да приеме, че човек продължава да е силно зависим от природата, от нейната благоразположеност и плодовитост и тази свързаност остава непреходна, независимо от техническия напредък на човечеството.

Нужни са много години на психическо догонване и резултатът, който показват нарастващия брой депресии, тревожност и ментални заболявания на съвременния човек, идват само да докажат, че темповете на развитие не са синхронни и не са в полза на щастието на човека.

Ще ви бъде интересно да научите и това