Докато половината от момичетата събираха впечатления и емоции @ФАРА, другата половина правихме същото, но на други места. Аз – в едно спокойно градче в Швейцария на име Базел. Първото ми впечатление от Швейцария беше във влака от Цюрих до Базел – все едно съм в България! Природата е абсолютно еднаква, релефът също и си спомних как навремето старите писатели са наричали страната ни „Швейцария на Балканите“ - има защо. После за една седмица видях и разликите. Няма и не искам да говоря за нещата, които са различни поради стандарта, парите, историята и другите обективни фактори. Мен лично ме поразиха много повече разликите в манталитета и поведението на хората – тези дребни детайли, които не зависят от нищо и никого освен от нас самите, от отношението ни към света и другите и желанието ни да живеем добре. Ето десет разлики между българите и швейцарците, които ме впечатлиха най-силно:
1. Навсякъде е зелено, защото хората се грижат за растенията – пред всяка къща или блок има посадени цветя, бръшлян, сложена малка саксийка, всеки според възможностите си, важното е, че е зелено, хубаво и чисто и събрано заедно прави един много зелен град
2. Хората карат колела – всички хора, навсякъде. Старата част на града изглежда буквално без нито една кола, всички са с велосипеди. От най-малките дечица, които майките им возят не в колички, а в специални кошчета на колела, закачени отзад на велосипедите, през малките човечета на тротинетки или на малки колела, закачени със специални скоби за това на родителите, до бабите с кошници за пазар. Няма да добавям, че релефът съвсем не е равнинен и на някои места хората просто си бутат колелата по хълмчетата. Но пък въздухът е чист като в планината и е невероятно тихо.
3. Младите се държат добре с възрастните и обратното. Като във всяка европейска страна има видимо много възрастни хора, бабите не са с визони и лачени обувки като италианките, а са спретнати, добре ухаещи и с панталони, но са много мили и учтиви и получават същото отношение навсякъде.
4. Чисто е – в смисъл не само че никой не хвърля боклуци на улицата, но един път като си изпуснах носната кърпа докато се усетя човекът зад мен я вдигна и я изхвърли. Не ме погледна кръвнишки и не изсумтя, просто направи каквото е редно, за да е чиста улицата му
5. Не ги е срам от миналото им – всички паметници си стоят, никой не е съборен или преместен, въпреки че със сигурност има доста спорни личности в историята на Базел. Освен това разказват с умиление как са били много бедна провинция и всеки гражданин си носел непрекъснато лъжицата със себе си, защото не се знаело кога ще има възможност да хапне нещо. Не престават да си разказват миналото, защото то ги е направило това, което са сега.
6. Уважават знанието и образованието – университетът в Базел е създаден през 1460 година, първият му ректор почива в катедралата редом с архиепископите и благородниците, а на всеки образован и учен човек се гледа с голямо уважение – задължително се обръщат с титлата му,ако има такава
7. Спазват правилата – просто защото има надпис. За една седмица не видях никъде контрола в трамвая, полицаи по улицата, а в музеите почти няма пазачи – достатъчно е, че пише какво може и какво не, всеки се съобразява, без изключения, спешни случаи или служебни привилегии
8. Обичат работата си – ето това ме впечатли най-силно! Всеки човек е просто щастлив да помогне, независимо къде се намира, всеки касиер, пазач, продавач или ватман има някакво съзнание за мисия и иска да е полезен, да обясни и това видимо му доставя удоволствие – да си свърши добре работата
9. Усмихват се – в тези ежедневни житейски ситуации, когато възникват дребни недоразумения и обикновено можем или да изругаем или да се засмеем – там се смеят – и така всичко е по-лесно и минава незабелязано и без нерви
10. Говорят чужди езици – не просто защото са в страна, която е многоезична – самият Базел се намира на територията на Швейцария, Франция и Германия – същевременно всеки знае и английски и то съвсем прилично – защото чуждият език означава промяна в личния ни хоризонт, в представата за света, разширява кръга на общуване, нивото на толерантност и други такива все важни неща
Съгласете се, че всичко това зависи единствено от личната ни воля и желание за промяна – стига да ги имаме. И още нещо накрая – не знам защо си мисля, че хората там четейки подобен списък няма да си кажат най-напред „Абе така е, обаче…“
