Казват, че при ясно време Талин се вижда от Хелзинки. Пътят с ферибот между двата града е два часа, като цял ден има редовни курсове – за жителите на Хелзинки това е важна търговска дестинация. Доколкото успях да видя – главно за алкохол и бира. А за туристите като мен това е едно магическо еднодневно пътуване в миналото, при това идилично запазено и без обичайните за Европа тълпи от любопитни пришълци с фотоапарати. Не че аз не съм една от тях.
Старият град в Талин започва от самото пристанище – на пет минути от крайбрежната алея се вижда крепостната стена и кулата, закачливо наречена Дебелата Маргарита. Кварталът е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и голяма част е грижливо реставрирана, с подробни обяснения върху фасадите на повечето къщички. За щастие има и не толкова перфектно възстановени части, които придават приятно усещане за древност и автентичност. Освен това, за разлика от много други подобни старинни квартали, в Талин вездесъщите магазини за сувенири и кръчми още не са завзели всички възможни сгради и градът прилича на обитавано от хора място, а не на изкуствено създаден за туристите квартал. [[more]] Първото споменаване на Талин в хрониките е още през 1154 г. През вековете попада под управлението на Дания, Ханзата, Швеция и Русия. Търговският и политически подем на града е на приливи и отливи, но онова, което ми направи впечатление, е, че запазените църкви и къщи са готически, почти без барокови елементи – все едно преди два-три века градът изведнъж е спрял да се развива и е останал някъде там, при рицарите и дамите с рокли от кадифе и коса, прибрана с мрежа.
Веднага след портата на града, от която влязох, са подредени къщите с име „Три сестри“ – построени през 1372 г. Из града има и други постройки от XIV век – с капаци, които се отварят право към зимника и със странни прозорци по фасадите, които на мен ми приличат повече на врати. Училището към катедралата е открито през 1319 г., за обучение на децата на краля и на други видни граждани. Изобщо ако не бяха колите, паркирани навсякъде, усещането за пътуване далече назад във времето е абсолютно. А и на повечето улички бях сама и почти очаквах да чуя зад мен да подрънкват металните шпори на някой древен благородник.
Църквите и музеите са много симпатични, малки и с напълно символична такса за вход. За един ден успях да пребродя стария град от край до край, като се връщах специално по онези улички, които ми бяха харесали особено много. Чудесно място, особено за романтични души.
