В поредица материали ще ви представим 50-те малко известни туристически обекта в България. Повече информация можете да откриете в портала #Мястото. Проектът е част от Комуникационната кампания за насърчаване на вътрешния туризъм у нас по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г.
Баджалията е голяма пещера край силистренското село Стрелково и скално светилище на Залмоксис – митичен цар, жрец и бог на тракийското племе гети.
Залмоксис е тракийският аналог на древноегипетския Озириc и централна фигура в орфическия култ към безсмъртието, носител на тайното познание за задгробния живот и завръщането от „оня свят“ – достояние само за избрани. Залмоксис символизира сезонноста в природата и цикличността на живота, вярата в безсмъртието на душата и вечното възраждане на живота.
Светилището Баджалията датира от VI в. пр.Хр. и е част от скален култов комплекс, който включва светилища, олтари, култови площадки и скални ями, разположени в протежение на 4 км. Намира се по поречието на река Табан в Добруджанската лесостеп, недалеч от Стрелково, Силистренско.
Сухоречието Табан се съединява с рeка Канагьол, след което се влива в Дунав. Древните реки, пресъхнали към края на ХVІІІ в., са се врязали дълбоко в равнината и са образували живописни каньони, пещери и скални образувания. Тези природни феномени предизвикват любопитството на обитателите на Крайдунавска Добруджа още от дълбока древност. Тракийските гети, заселили се в региона около XII – V в. пр.Хр., са повлияни силно от природните забележителности по река Табан и ги пренасят в своята митология. За център на култовите практики те избират високия над 20 м скален венец на източния ръкав на Табан, в подножието на Стрелково. Именно тук природата е издълбала десетки пещери. Най-впечатляваща сред тях е Баджалията, където е централното светилище. Скалният храм заема голяма пещера, до която се достига по изсечен в скалата тунел. В съседство е оформена голяма засводена олтарна ниша, а под нея – площадка, където са били разигравани култовите мистерии.
Засега скалният култов център няма аналог не само в Добруджа, но и в долнодунавските земи. Според учените светилищата по река Табан не са свързани с култа към Слънцето, тъй като нито едно от тях не се огрява директно от слънчевите лъчи и липсват обичайните изсечени в скалата слънчеви дискове. Скалните храмове, олтари, подземни галерии и зали на брега на полупресъхналата река засега насочват вниманието към историята на тракогетския герой, мъдрец, лечител, първожрец, цар и бог Залмоксис. Описвайки похода на персийския цар Дарий срещу скитите (514 г. пр.Хр.), елинският историк Херодот твърди, че преди да достигне Истър (Дунав), Дарий е покорил гетите, които по онова време се славели като най-храбри между траките и оказвали най-голяма съпротива. По думите на Херодот гетите вярвали в безсмъртието (една от причините за респектиращата им смелост) и твърдели, че след смъртта си отиват при бог Залмоксис, наричан още Гебелейзис. Херодот разказва още, че гетите продължавали да практикуват човешки жертвоприношения. На всеки пет години те избирали с жребий един от своите за пратеник до Залмоксис, който да отнесе до него посланията и молитвите им. В рамките на ритуала те поставяли три копия, върху които хвърляли избрания „пратеник“. Смятало се, че ако той загине пронизан, богът е благосклонен, ако не – избирали друг посланик.
Освен това гетите имали обичай да изстрелват дръзко стрели към небето – срещу Бога на светкавиците, вярвайки, че няма друг бог, освен Залмоксис. Също така Херодот научава от гръцките колонизатори по Черноморието, че през втората половина на VІ в. пр.Хр.
Залмоксис бил роб на известния философ и математик Питагор, на остров Самос, от когото черпел знания и мъдрост. След като бил освободен от робство, Залмоксис забогатял и след много митарства се завърнал при сънародниците си гети, сред които се отличавал с ерудицията и цивилизования си начин на живот.
Залмоксис изградил зала (андреон), в която посрещал видните гетски мъже, угощавал ги щедро с вино и ги учел на тайното познание за безсмъртието. Той проповядвал, че след смъртта само посветените ще отидат на блажено място, където ще тънат в покой и охолство. Едновременно с това той си построил подземно жилище, в което се усамотил за три години. Гетите тъгували и го оплаквали, но на четвъртата година Залмоксис се завърнал и това ги убедило, че безсмъртието е възможно.
Митът за Залмоксис все още е жив в практикуваните и днес в региона кукерските фестивали, смятани за наследство от тракийската орфическа обредност, свързана с местното гетско божество Залмоксис.
На 220 м югозападно от Баджалията, по левия бряг на сухоречието, са регистрирани и други естествени пещери и скални тераси. На носообразна скала, висока 13 м, се възвисява скална култова площадка. Върхът ѝ е старателно изсечен и подравнен. Така е формирана тераса с трапецовидна форма, ориентирана спрямо четирите посоки на света, с дължина 4,10 м и ширина 2,70 м. По средата ѝ прецизно е изсечен дълбок жлеб с ширина 0,15 м и дълбочина 0,40 м. В центъра на жлеба е вкопано гнездо, вероятно за закотвяне на дървена подпора. От площадката се разкрива широка панорама и се установява пряка визуална връзка с олтара на светилището Баджалията, скалния трон и могилния некропол на върха на високото плато край пътя Силистра – Варна.
Според археолозите култовата площадка е служела за астрономически наблюдения, свързани с астрологическите практики на поклонниците на Залмоксис. Действително циклите, свързани с изчезването на Залмоксис в подземната пещера и явяването му „на бял свят“, както и периодичните жертвоприношения на избрани пратеници, налагали задълбочено вглеждане в небесния свод и сложни астрономически изчисления.
Вече са направени и първите наблюдения за небесната символика в археологически обекти в Сборяново (столицата с царския некропол на гетите), Мостово, Пловдивско, в близкото светилище при село Храброво, Балчишко (жлебовете са аналогични с тези при Баджалията), и гетски паметници в Румъния и Молдова. Дори са идентифицирани тракийски скални обсерватории (в Мостово), към които би могла да бъде причислена и скалната площадка срещу Баджалията.
В подножието ѝ, на около 50 м северозападно от Баджалията, има голям скален блок с размери 4,40 на 4,10 м, издигащ се на около 2,00 м над съвременния терен. Изглежда още в праисторически времена блокът се е откъртил от скалния венец (забит на дълбочина около 4 м), който още в древността е бил допълнително обработен. Изсечен е под формата на трон със седалка, висока 0,37 м и широка 0,60 м, и облегалка, висока 0,70 м. Този скален трон е в пряка визуална връзка с олтара на светилището и седящият символично на него дух на Залмоксис е можел да наблюдава церемониите в олтара. Буквално в нозете му пред трона са падали жертвените приношения.
Практиката да се изсичат тронове, е регистрирана и в други тракийски скални светилища в българските земи и подобно на Баджалията обикновено са ориентирани на юг или изток.
Скалната култова яма, която е част от комплекса, се намира на 150 м североизточно от Баджалията и е разположена над малка пещера. От входа на пещерата по изсечени в скалата стъпала се достига до неголяма скална площадка, която е допълнително заравнена. Върху нея, точно над пещерата, е изсечена скална яма с правоъгълно гърло с размери 1,25 на 1,00 м. Можем да приемем хипотезата, че тя е символично изражение на подземното жилище (пещерата Когайон), което Залмоксис градил, докато проповядвал в андреона. Там той прекарал 4 години и така доказал своето безсмъртие. От текстовете на древните автори обаче оставаме с впечатление, че пещерата Кодайон е била отдалечена от андреона и съответно недостъпна както за обикновените траки, така и за избраните от кръга на посветените мъже в андреона. Затова на скалната яма източно от Баджалията по-скоро може да се гледа като на символичен или действителен гроб на първожрец или на пратеник, ритуално умъртвен пред олтара на светилището. По-вероятно e обаче тя да спада към гробниците – осуарии, в които са били полагани култови предмети и които по правило са били разполагани в близост до скалните светилища.
Голямата пещера Баджалията явно е била възприемана като естествен божествен храм, където са се извършвали култови обреди и мистерии още от дълбока древност. От подножието към скалния венец над сухоречието е изсечена пътека, която се разширява и става хоризонтална при подхода към пещерите. Тя води до началото на естествен скален тунел, от който започва скалното светилище. Добре оформените при входа жлебове свидетелстват, че тунелът е бил затварян чрез закотвена в скалата дървена врата. Г-образна галерия извежда до хоризонтално изсечена пътека, чрез която се достига до огромна естествена пещера. До входа на пещерата се откриват следи от огнище. Тук са намерени 7 сребърни драхми, сечени в Истрия, и три римски републикански денара от I – ІІ в. сл.Хр. Вдясно от пещерата е най-старателно изсеченото помещение в комплекса – дълбок елипсовиден олтар с ширина 5,15 м, дълбочина 6,00 м и височина 2 – 3,20 м, чийто под е идеално подравнен. В подножието му скалната пътека е разширена и така е оформена своеобразна площадка. Под нея се разкрива дълбока около 20 м бездна, която достига до нивото на сухоречието. Точно на това място, в резултат на многовековни жертвоприношения от площадката пред олтара на скалния храм, в низината се е натрупал културен пласт с диаметър около 22 м и дълбочина между 1,70 м (до скалата) и 3,30 м (в низината). [[more]] Централното светилище Баджалията и северното светилище до село Войново са обекти с изградена туристическа инфраструктура. Достъпът е подсигурен чрез асфалтирани и добре поддържани пътища, които достигат до подножието на скалните храмове. Подстъпът към паметниците и самите паметници са обозначени с табели, карти и планове. За приятния престой на любителите на културния туризъм са изградени паркинги, беседки, екопътеки и обезопасени стълбища до „недостъпните“ олтари. Любознателните туристи могат да се снабдят с дипляни и албуми на български и английски език, които да им разкажат повече за това уникално място.
Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
